Обхватът на приложението на специалните разузнавателни средства (СРС) е твърде голям и в политическия и обществен дебат доминира мнението, че използването им у нас е прекомерно. Това заяви президентът Георги Първанов в началото на днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Той беше свикан от държавния глава, за да се обсъди именно темата за подслушванията, както и бъдещото членство на България в Шенген и противодействието срещу контрабандата.

Президентът отбеляза, че данни, публикувани от Върховния касационен съд, показват трикратно увеличение в използването на СРС-та в последните година и половина - две. В този ред на мисли държавният глава попита има ли нови обстоятелства, рискове за националната сигурност, терористична заплаха, които да налагат повишеното използване на СРС-та или то е в рамките на обичайната борба с престъпността.

Първанов поиска отговор и на въпросите: “Какъв е профилът на подслушваните?”, “Дали има и каква е ефективността от подслушването на босове на организираната престъпност?”, “Какъв е реалният брой на подслушваните?”, “Може ли да се говори за немотивирано искане и прекомерно използване на СРС, за филтриране на информацията от МВР и службите и, ако отговорът е положителен, това не означава ли, че СРС-тата могат да се използват и за цели извън законово установените?”.

Президентът оцени високо направените от прокуратурата предложени за съхранението на информацията и оценката й, която да се прави само от заявителя, за нормативното засилване на съдебния контрол, разграничаването на процедурите и правилата за използване на СРС-та по отношение на престъпната дейност, от една страна, и по опазването на националната сигурност – от друга.

Като друг злободневен въпрос държавният глава посочи нарасналата контрабанда. Първанов отбеляза, че обществото трябва да получи информация за реалните щети за бюджета от нелегалния внос на цигари и за мерките за излизане от тази ситуация.

Първанов каза още, че темата за Шенген е важна за България, защото членството ни там ще създаде реалното усещане, че сме част от единното европейско пространство. Успоредно с това обаче трябва да отбележим още отсега, че има още много сериозни ангажименти за изпълнение. Като изрази надежда, че ще изпълним техническите изисквания, президентът постави няколко въпроса по темата: “Защо се получи изоставане в сравнение с Румъния”, “Защо се допусна да се създаде обвързване между "Шенген" и механизма за сътрудничество и оценка”, “Можем ли да говорим за проблеми с доверието към България в някои от страните от ЕС?”.