Дъщерята на Светлана Горова е убита на пешеходна пътека през 2006 година от шофьор, който тя твърди, че бил дрогиран.
Кръвна проба за наркотици обаче не е била взета, въпреки настояването от страна на майката. Доскоро шофьорите в България изобщо не се тестваха за наркотици.
Междувременно следствието за катастрофата започва да прави внезапни завои. Защитата на шофьора изважда документи, според които спрял микробус е пречел на видимостта му. Освен това се твърди, че той е карал с 50 км/ч.
Майката подава жалба в прокуратурата, че делото се води „непрофесионални и тенденциозно”
„Няма да прекратя делото. Ще поискам допълнителни следствени действия, което е в интерес и на родителите, тъй като те искат да излезе наяве обективната истина”, казва Стеляна Кожухарова, говорител на прокуратурата.
Майката на убитото момиче се среща и с тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, защото има сериозни подозрения, че следствието фабрикува обстоятелства, които оневиняват шофьора убиец. След медийния шум и намесата на Румен Петков е сменен следователят по делото. Горещите следи за обстоятелствата около инцидента обаче са загубени безвъзвратно.
Делото за катастрофата завършва успешно за човека, отнел живота на дъщерята на Светлана Горова. Осъден е на 3 години пробация. Миналата година така нареченото наказание вече е изтекло.
Пет години по-късно или едва преди няколко седмици Пътната полиция вече разполага с техническа възможност да проверява шофьорите за наркотици. Броят на уредите за тест на дрога е твърде ограничен.
След 6 години – какво стана със случая?
„Трите му години пробация минаха. Шофьорската му книжка бе отнета за три години, но и това вече изтече. А застрахователите трябваше да ни изплатят 100 хиляди лева кръвнина, но това не стана. Те казаха, че от добро сърце решават на мен и на съпруга ми да ни дадат по 20 хиляди лева. Не, че парите нещо щяха да ни стоплят, но дори и това не се получи, както трябваше”, коментира шест години след инцидента Светлана Горова.
Тя поясни, че все още се бори за законови промени, така че престъпниците в такива трагични случаи да търпят по-тежки наказания.
„Родителите на 6-те убити деца на Великден в Симеоновград се свързаха с мен. Отидохме в парламента, където ни обещаха кръгла маса по темата. Просто тярбва да стане ясно, че пробацията не е релна и адекватна присъда за тези убийци – за това се борим вече толкова години”, допълва Горова.
Пробацията всъщност означава, че човекът е на свобода, единствено трябва да се удостоверява в полицията, че е в наличност, обясни жената.
Какви са мотивите на съда за тази присъда?
Според майката на убитото дете много от свидетелите са променили показанията си по незнайни причини.
„Шофьорът на маршрутка, който станал свидетел на инцидента, пред нас говореше едно, а в показанията му пред съда прочетохме съвсем различно. Имаше и свидетели, че същия ден въпросният убиец Иван е бил освободен от столично РПУ за употреба на наркотици, че приятелката му дошла да го вземе, двамата пак си взели дозите и тръгнали да карат. Тези свидетели обаче пак изчезнаха и не дадоха показания. Това се дължи или на подкупи, тъй като убиецът има заведения и ресторанти”, казва Горова.
Според Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи, законодателството ни в момента обрича на подобен завършек всички пътни инциденти с трагичен край.
„Ето 2012 година сме, а все още съществува възможност, когато някой убие на пътя, прокуратурата и виновният да си стиснат ръцете, той признава, че е сгрешил и до дело не се стига. Такива споразумения бяха въведени през 2007 година с мотиваа да се разтовари затрупаната от дела съдебна система. Но ние искаме, когато има смърт, да няма възможност за споразумение, а реален съдебен процес”, заяви Тодоров.
