Преди четири години, на фаталната дата петък 13-и (октомври) в полунощ, в радиоефира прозвучава парчето на Rage Against The Machine - Wake up. Радиото е Z-Rock. По повод щастливия празник на колегите поканихме "женския глас на рока" Елена Розберг за интервю, в което тя отговаря на ваши въпроси.

Какво сте подготвили за рождения ден на Z-Rock?
Национални и международни тържества. Международни, казвам го без шега. Имахме шанс да направим интервюто по случай рождения ден на радиото с титанични музиканти като Джон Лорд, Джо Сатриани, Роб Халфорд. Това ни прави съпричастни с нещата, които се случват на голямата международна музикална сцена.

Отделно тържествата започнаха преди седмица и ще продължат още две седмици. Идеята ни е радиото да е максимално интерактивно - едно модерно радио през 2010 година е далеч от образа, който едно време сме свикнали - да слушаме говорител по радиото, който е в пряка връзка, изказва своите мисли и пуска музика. Сега всичко е едно право и обратно общуване с много активен форум - нашият може би е сред най-посещаваните сред радиостанциите в региона.

Планираме гости в студиото на живо - от "Буги тайм" през "Голият обяд", "HiJack шоу" и вечерта дори в "Z Jungle", сме поканили хора музиканти, които представляват интерес за нашата аудитория, сред тях и класически български изпълнители и много млади банди.

И другата част, много интересна от тържествата на Z-Rock, е поредицата HiJack акустик – концерти на живо в нашето малко студио на най-харесваните съвременни рок музиканти в България.

Разговаряла си с много звезди от голямата музикална сцена – имаш ли любимец?
Ще се върна само седмица назад – програмният директор Спас Шурулинков дойде при мен и с полусериозна-полуусмихната физиономия: "Розберг, искаш ли да направиш интервю с Джо Сатриани?”. Това въпрос ли е въобще!

До ден-днешен - мога да кажа, че съм разговаряла с много и различни важни хора - продължавам към хората, които изпитвам огромен респект, да изпитвам и свян, и  притеснение в някаква степен. Смятам, че това е здравословно. Та по същия начин – като ми казаха за Сатриани, отговорих: "Дай ми един ден да се подготвя". Не можеш да излезеш срещу такъв човек и да не бъдеш подготвен. Определено това ми е едно от най-скорошните интервюта и много бях развълнувана. По същия начин с Джон Лорд.

Ти пееш ли?
Пея в студиото през цялото време. Иначе на времето, като бях девойка, пеех по хорове, вокални групи, но никога професионално.

Коя българска група ти е прави добро впечатление и наистина ти харесва?
Думата банда не бих употребила – Формация студио "Балкантон" (ФСБ), от нещата, които са стойностни с годините. От младите има една страхотна група, не искам другите да се сърдят, разбира се, но това е група, която за мен има много сериозно бъдеще и вече много добър бекграунд – Odd Crew. Те забиват тежко, имат голяма претенция да стъпят на тежката сцена, дори международна според мен. В същото време са много семпли, възпитани и готини момчета. Мисля, че заслужават хората да им запомнят името.

Каква е историята на твоето предаване - "Голият обяд"? Има ли нещо общо с книгата?
Да. Не съм ексхибиционист по никакъв начин. Няма никакъв еротичен смисъл, макар че рокът е много секс, така или иначе. "Голият обяд” ми хрумна точно от книгата. Това е първият роман, в който писателят – Бъроуз, употребява термина "хеви метъл”. Казах си това е моята книга. Предаването  е по обяд – от 10 до 14 ч. Търсихме някаква игра с часовия пояс на предаването. Там е малко декадентска история, но името се помни. Като разговарям със световни музиканти, абсолютно никой не е изненадан от името – моментално го артикулират и не задават въпроси.

Има ли клишета в рока – като определения?
Естествено – това "култов". "Култов" е нещо, което има историческа значимост. Култов е Джими Хендрикс, например. От наша гледна точка. Но да кажеш за всяка група, която ти допада, или са продали малко повече албуми – култова, мисля, че самото понятие девалвира.

Как се промени Елена "Голият обяд" Розберг за тези четири години?
Първо, това, че работя с мъже ме кара да се чувствам суперкомфортно. Много е лесно да си сред мъже. Има предвид не само колегите, които са ми близки и приятели, но като цяло нашата аудитория е мъжка, ние сме лидери в таргет аудиторията 25-45 при мъжете. Това е суперудоволствие.

Второ, може би имам малко повече самочувствие като професионалист вече. Започнах да бягам от такива сантименти като това, че радиото е такава естетика, че трябва да витае нещо красиво в облаците. Не е точно така. Свикнах да мисля, че рокът е като живота и обратно. Узряла съм при всички случаи и съм натрупала много ценни познанства, контакти и приятелства през тези години.

Ти се изкушаваш и от писането. Кое ти е по-силното изкушение всъщност  - радиото или писането?
Много са различни. Писането - това да работиш с езика е толкова деликатно, прецизно и интригуващо, огромно удоволствие, но е по-интимен акт. Докато работенето - воденето на предаване по радиото, е адски динамично, има тяга, музиката е дрога – ние, които работим в музикални радиостанции, сме пристрастени.

Твоето пожелание за рождения ден на Z-Rock...
Да не игнорираме дребните неща, да сме здрави, да се обичаме – страхотен екип сме между другото. Да се срещнем с големите си мечти в живота - музикални при всички случаи. А скоро - радиото и по телевизия, аз така го виждам, зада можем да показваме това, което пускаме. И да сме заедно много дълго време!