Трудно е за описване що за ден беше вчерашния 24 юни. Атмосферата беше като в „Майстора и Маргарита” и така и не разбрахме кой е разлял олиото. Лудницата започна от сутринта, за когато бяхме планирали тръгването от София за Разлог. Първо – един забравен билет, върнахме се. След това – една объркана отбивка, върнахме се с по-малко километри. Стигнахме до Разлог след повече от предвиденото часове, което обаче е нормално за кола с четири девойки, които от Перник нататък единодушно приеха името „Elevation Кифли Crew” и като такива все още в добро настроение се изсипахме пред хотела. Трета засечка – объркана резервация, което заедно с четвъртата – рахитичен интернет, доведе до 1-часово чакане за справка на потвърдената регистрация, по време на който мисля, че убих врабче с поглед.

Когато най-накрая стигнахме до сцената на фестивала вече беше почти 18 часа, Stereo MCs отдавна бяха изпели Black Gold, за което няма да си простя скоро (знам, че са били 3 пъти в България, но аз трябваше да ги видя за първи път). Все пак успяхме да потанцуваме на няколко stereo парчета – достатъчно време и очите ти да свикнат с обстановката – много, много хора всякакви, голяма сцена на фона на красивите планински върхове. Обстановката е картичка!

До края на сета на Stereo MCs новината, че хедлайнерите Jamiroquai няма да свирят тази вечер вече се беше разпространила навсякъде. Аз не видях и не чух особено разочаровани фенове, каквито съм сигурна, че е имало. Дочух, че много хора са се изнесли и си продавали билетите, но не знам доколко е истина това, защото чисто технически няма как да стане. Ако все пак е вярно, без опит да ги дразня, ще кажа, че има за какво да съжаляват.

Следваха Morcheeba, Hurts и Parov Stelar Band, за които разбрахме, че ще увеличат сетовете си за да запълнят липсата на хедлайнерите. Дори само това беше достатъчно, за да се позавъртите около сцената, дори и да не сте най-големите им фенове.

Всички обичат Skye и Morcheeba –

поне така изглеждаше. Дали някой от публиката пред основната сцена ги чуваше за първи път, това нямаше как да си проличи. Онези, които знаеха тесктовете пееха за всички, а останалите само танцуваха или се припичаха на слънцето. Като стана въпрос  за слънцето!!! Невероятна жега и адски силно слънце допринесе за колорита на фестивала, нашарвайки хилядите посетители на LOOP ELEVATION във всевъзможни разцветки – беличко с червеничко, на якичка, на верижка, на ръкавче, коремче като акордеонче – голямо разнообразие. (В момента – ранния следобед на 25 юни, жегата от вчера малко ми липсва, защото студен ураганен вятър се опитва да събори планината от сутринта.)

За Hurts вече беше доста по-прохладно,

което и отива на музиката им, според мен. Бандата, която за година се превърна в истинска сензация, очевидно е успяла да си спечели доста фенове, които се зарадваха на хитовете на бандата и пяха с цяло гърло на Wonderful Life, Illuminated и Stay, както и на другите парчета на групата, но тези като че ли генерираха най-много шум. Музикантите звучат чудесно на живо и това направи впечатление и на присъстващите, които не са им чак толкова големи почитатели. Това е част от чара на фестивалите – отиваш, за да чуеш някой изпълнител, а докато чакаш реда му откриваш нова емоция от банда, която не би си пуснал в някой спокоен музикален следобед.

След Hurts предстоеше бандата, която бих си пуснала във всеки следобед или сутрин – когато и да е. Parov Stelar Band, които трябваше да излязат на сцената след полунощ, се появиха около час по-рано, но същинският концерт започна след около 6 фалшиви старта. Аха, да започне – аплодисменти и овации, и се оказва, че музикантите още настройват инструментите си. Когато вече всичко беше, както трябва, започна същинската част, която ми е трудно да сравня с нещо достатъчно „красноречиво”, но мога да кажа, че за мен, а и за хората, с които делихме близки квадратни метри, това беше най-доброто и най-забавното изпълнение за вечерта.

Уникални музиканти, енергична певица с мощен глас (като вятъра, който в момента клати сцената и намалява вероятността втория фестивален ден да се състои :( – музика, която отлепва краката от земята и залепва усмивка на лицата – от началото до края. А краят беше отложен на два пъти, защото никой не се разделя толкова лесно с хубавото. Parov Stelar Band си заплюха първата вечер, маркираха си територията – тези фестивални 100 дка до момента са техни – това е моето впечатление.

Тук исках да завърша с предизвикателство към бандите от афиша за втория фестивален ден. Нещо от рода – Да ви видим на какво сте способни и кой ще си маркира територията във втория ден на Loop Elevation, но… не знам дали ще има към кого.

В момента не е ясно дали вторият фестивален ден ще се състои. Ураганният вятър заплашва да събори сцената, но въпреки силата му, се работи върху укрепване на съоръжението. Вместо към изпълнителите, които трябваше да свирят днес,

предизвикателството ми е към всички фенове, които са в и около Разлог и Банско или пътуват насам –

Излизате на открито, обръщате се на запад и започвате да духате срещу вятъра с целия ентусиазъм, с който тази вечер планирахте да аплодирате с глас Gentleman&The Evolution, Delinquent Habits, Cypress Hill, Dog Eat Dog, 30 Seconds To Mars…

От вчера е тръгнало и шантавостта няма край. Кога вселената най-накрая ще стане малко по-адаптивна? Десетки хиляди искат да чуят любимците си на живо и са планирали и се съобразяват с какво ли не, за да са тук. А с тях кой ще се съобразява? Чакаме…

„Не духай, ветре, не духай, братко, ти парашута недей ми люля…” – От Elevation Кифли Crew

P.S. В следобедните часове на днешния ден - заради лошото време и безопасността на феновете - фестивалът беше прекратен.