Почти една трета от децата в столичните училища на възраст между 10 и 14 години са били подложени на кибертормоз поне веднъж годишно през последната учебна година. Това сочат резултатите на ново проучване. Изследването е част от проект "Превенция на кибертормоза в училище" по инициатива на УНИЦЕФ-България. То е проведено сред 1643 ученика от 3-ти до 7-ми клас от пет софийски училища в периода април - май 2010 година.
Според Иван Игов, координатор на проекта, кибертормозът представлява жестоко отношение на дете към друго дете чрез злонамерено използване на технически средства, най-често мобилен телефон и интернет. Той посочи, че най-честите форми на кибертормоз са пускане на клюки или слухове в социалните мрежи, обидни обаждания по мобилен телефон, заплашителни смс-и, пускане на неприлични и фалшиви снимки.
Около 29 процента от децата не споделят с никого, че са станали жертва на кибертормоз. Едва 24 процента са казали на учителите си, че са тормозени. Най-често се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е кибертормоз и как могат да се справят с него.
Обезпокоително според Методи Коралов е, че 13 на сто от учениците са признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната учебна година, а 3 на сто казват, че им се случва да го правят всяка седмица. Коралов добави, че повече от 60 процента от насилниците в училище в по-късна възраст имат проблеми със закона.
Признаците, които показват, че детето може да е станало жертва на кибертормоз, според Коралов, са спадане на училищния успех, често мрачно и раздразнително настроение. Показателна е рязката смяна на настроението след използване на интернет или внезапното спиране на компютъра. Ако родителите забележат, че детето им е обект на тормоз, трябва да го изслушат, да му покажат, че го обичат и подкрепят. Те не трябва да обвиняват детето и да игнорират проблема, категоричен е специалистът.
