Колегите ни Светослав Иванов и Валентин Василев се завърнаха от Израел. Те все още очакват техниката си и касетата със записа на нападението над турския кораб от израелските командоси. Ето какво разказаха журналистите за нападението, за това - чувстват ли се герои и ще се върнат ли отново в Израел:
"Това беше очаквано събитие за световните медии, Всички се гласяха да ходят там, а ние научихме за него от Киряк Цонев и Асоциацията на палестинците в България, която беше натоварена от Европейската, всъщност, кампания за освобождаването на Газа да събира хора от цял свят. Това не означава обаче, че сме пропалестински настроени", категоричен е Светльо.
"От Атина се качихме, корабът беше лодка за разходка – такива, които са по нашето крайбрежие за разходка. Само бяхме ние и представители на ЕС – имаше американци, шведи имаше много, ирландци. Ние нямахме товар, само личен багаж. Нападнаха ни в понеделник сутринта – в 4:30 ч., в извънтериториални води на Израел, на Газа – нямаха основание да направят това. После, според думите, които подочухме като слязохме, че мерки за сигурност – за това така се с случило", разказа Вальо.
„Очакваше се нападение, имаше предпоставки за такова нещо, защото бяха 600 турци на онзи кораб. Всички бяха пропалестински активисти. Ако на нашия кораб бяха повече журналисти и наблюдатели, които не взимат страна и беше ясно, че те няма да крещят, няма да се съпротивляват при ареста, то това, което си мислехме непрекъснато с Вальо е как ще посрещнат командосите на турския кораб”, допълни Светослав.
"Всички бяхме спокойни, че няма да има нападение в извънтериториални води, но те това го правят по тъмно - да не се вижда. Аз снимах – това ми е работата. Това със Светльо си говорим, че в никакъв случай не сме герои – просто ние сме си вършили работата, не сме взимали страна, просто си вършим работата и колкото и да ви се струва странно, много се кефех от това, което ставаше. Особено като ни взеха на абордаж, заснехме какво става и на другия кораб – турския кораб. Ясно се видя какво става – с бомбите, които хвърляха по тях, и самото нападение над нашия кораб", обясни операторът.
"Взеха материалите на всички журналисти и това, което обикаля света в момента, е израелската гледна точка и израелските кадри, които бяха заснети, направени от хеликоптер, и някои кадри от Ал Джазира. Като журналисти ние отиваме там, където има проблем. В случая тръгнахме за Газа, друг път бихме тръгнали и към някоя африканска държава – това ни е работата. Не сме искали да бъдем герои, въпреки че очаквахме и имахме едно наум какво може да се случи в тази ситуация. Затвориха се вратите, хлопнаха ключалките и разбрахме, че сме в затвор", спомня си Светльо.
"Благодарим на нашето посолство в Израел. Те бяха първите, които ни откриха къде сме”, каза Валентин.
"Общо взето един израелски военен ни посрещна с думите "добре дошли в Израел, приготвили сме ви страхотно посрещане в нашите затвори". Сега имаме забрана от десет години да влизаме в Израел. Ами... няма да ходим. Ако се наложи - след десет години. Пак ще се срещнем след десет години, както се казва. А може и да отменят забраната. Ние сме обективни журналисти и тя би трябвало да го знаят”, заключи журналистът.
