За първи път днес се спомена вдигане на данък добавена стойност с 2%, т.е. ДДС да стане 22 % за срок от една година. Очаква се от това в хазната да влязат още 540 млн. лева. Друга интересна мярка е приватизацията на държавни компании, включително „Топлофикация” София и НДК. Ефектът от тази мярка не е посочен.
Според оповестения днес списък, от въвеждането на данък "Лукс” се очаква в хазната да постъпят 150 милиона лева.
Дори финансовият министър Симеон Дянков уточни пред репортери днес, че луксозният данък ще бъде приложен като увеличаване на местните налози за имотите и автомобилите на най-богатите.
Според Националното сдружение на общините, местната власт има изчерпателна информация за имущественото състояние на всички и парите лесно могат да бъдат събрани.
Независимите икономисти смятат, че въвеждането на данък "Лукс” не е достатъчна мярка за покриване на целия недостиг в държавния бюджет. Те залагат доста по-малко приходи от въвеждането на този данък.
Финансовият министър Симеон Дянков прогнозира, че данък "Лукс" може да влезе в сила от 1 май.
"Дали влизат в общините или в националния бюджет, няма значение. Където и да влезнат е помощ. Очаквам хубави приходи”, заяви министър Дянков.
Според икономиста Лъчезар Богданов, от данък "Лукс", при най-оптимистичните прогнози ще се съберат не повече от 50 млн. лева.
"Ти каквото и да направиш, какво ще събереш. Ти все пак ще обложиш една малка част от хората. Тоест ти ще имаш минимален ефект, дори и в най-оптимистичния сценарии”, смята Лъчезар Богданов.
Икономистът Георги Ганев смята, че трябва да се върне желязното правило всяко министерство да харчи с определен процент по-малко от това, което му е предвидено в Закона за държавния бюджет.
"На мен ми се струва като най-лесна политически мярка да се върне тази. Дори не става въпрос за 10% по-малко, предвид очертаващата се дупка. Всички министри ще харчат по-малко. Трябва да решат от кои пера, така че да харчат с 10% по-малко от предвиденото по закон”, каза Георги Ганев.
"Ако не се вземат мерки навреме, след това ще трябва да режем пет или десет пъти повече. Което значи, че тогава наистина всички ще пострадаме. Не само пенсионерите, а и майките, всички”, смята Георги Ангелов.
Според него кабинетът може да овладее дефицита в бюджета безболезнено, както чрез ускорената приватизация на атрактивни дялове от дружества, така и от продажби на земи. Реформирането на важни отрасли като здравеопазването обаче също не търпи много дълго отлагане във времето.
В пакета, който е разпространен от синдикатите се посочват две важни мерки свързани със затягането на финансовата дисциплина. Едната предвижда социалните пенсии и добавки да се дават според подоходен тест и тест за имущество.
За вливането на допълнителни приходи в хазната и за намаляването на публични капиталови разходи дори се предлага мярка като концесиониране на летища, пристанища и магистрали.
Според пакета мерки, който огласяват профсъюзите, до края на 2011 година няма да има намаления на осигурителните вноски.
