Кои са най-скъпо платените държавни кадри, които ще пострадат от днешната заповед на премиера за замразяване на заплатите. Кой са най-засегнато от ограниченията, проучи нашият репортер Димитър Анестев. Държавните предприятията, в които служителите и директорите получават по-големи месечни заплати от ресорните министри и премиера, не са толкова много.

Първенец е директорът на Ръководство въздушно движение. Лично премиерът разкри, че сега той получава до 17 хиляди лева месечно. От диспечерите в РВД днес нито един не пожела да коментира новината за орязването на заплатите им. Според финансовия отчет на дружеството от 2008 г. не само директорът може да се похвали с по-голям доход от този на премиера. Средната заплата в дружеството е близо 4900 лева.

В компания като НЕК изпълнителният директор също получава заплата около 5 хиляди и 700 лева. Всъщност, както в НЕК, така и в други дружества, тези високи заплати се основават на правителствената наредба, според която директорът може да получава до 16 минимални работни заплати за страната, плюс още осем заплати, ако членува и в управителния борд на дружеството.

По думите на енергийния министър директорските заплати в енергетиката не надхвърлят 2 800 лева. Публична тайна е обаче, че много от шефовете в компаниите получават една сума по ведомост, но си раздават още бонуси. Заплатата на шефа на пътния фонд е 1500 лева, но с бонусите достига 4000 лева, което дори и министър Росен Плевнелиев признава, че е повече от неговата министерска заплата от 3 400 лева.

Според високо платени бивши и настоящи директори в държавни компании, възнагражденията им трябва да са съизмерими с заплатите на мениджърите в частния сектор в съответните браншове. Например заплатата на директор в НЕК по-скоро трябва да се сравнява с тази на мениджър в дружества като ЧЕЗ, Е.ОН и EVN, а не с възнаграждение на редови държавен чиновник или с минимална работна заплата. Заплатите според тях трябва да са обвързани и да зависят основно от това какъв финансов резултат постигат дружествата. Тук обаче се поставя и въпросът колко трябва да получават в нереформираните и силно губещи компании като БДЖ и „Топлофикация” София, както и в държавните болници.