Един по-различен поглед към темата за състоянието на българския железопътен транспорт. По релсите из страната се движат и 25 модерни мотриси, които карат пътниците да се чувстват по европейски. За контраста на старите и новите влакове разказва Светослав Иванов:
Пътническият влак София - Пловдив. Ако сте чужденец, по нищо няма да разберете, че БДЖ е губеща компания, защото наистина влакът, на който се качи екипът ни, е европейски. Управлява го млад, специално обучен машинист, който разказва, че машината развива над 100 километра и се управлява с един единствен джойстик.
"Даже сега има един участък от Елин Пелин до Побит камък е 130 километра в час", заявява той.
Тези участъци обаче не са много. А мотрисата има капацитет да лети. Безопасността естествено е в пъти по-голяма от старите, амортизирани електрички.
„Определено е по-безопасен - това е целта на новите влакове - по-лесни за управление и по-приятни за движение", каза още машинистът.
В тези влакове обаче чувството е странно. Уж се чувстваш европейски, а десетки пътници се качват без билети и спорят с кондукторите. Някои от стъклата са счупени.
Коментарите на пътниците:
- Проблемът не е във влаковете, а в хората.
- Хубав е влакът, ама колко време ще изкара като се нищо не пази и не поддържа.
- Може би едно 30-40 години ще ни трябват, за да се поднови цялото БДЖ.
Има обаче 2 новини - "европейските" влакове не са много и второ - състоянието на гарите рязко контрастира с модерния вид на мотриси като тези. Така, върху едни и същи релси минава новият влак, който можем да наречем Европа, а след нея и споменът от миналото. Сякаш, за да ни напомня непрекъснато къде живеем.
