
Генералът е наричан "Али Химика", тъй като е отговорен за нападението с химическо оръжие срещу кюрдския град Халабджа през март 1988 година. Тогава са загинали около 5 000 души, предимно жени и деца.
Али Хасан ал-Маджид достига най-високо в йерархията на режима от всички роднини на Саддам Хюсеин. Той е бил член на регионалното ръководство на "Баас" и на Революционния команден съвет - висшия ръководен орган на партията и държавата. Преди идването на власт на "Баас" е шофьор в армията с чин ефрейтор, след което веднага получава висок военен пост заради родството си със Саддам. В края на 80-те години е представител на "Баас" в Кюрдистан и на практика ръководи областта. Това е времето, когато се извършват операциите по депортиране на кюрди. През април 1988 година авиацията бомбардира с химическо оръжие населението на град Халабджа. В края на 1990 година Али Хасан ал-Маджид е губернатор на окупирания Кувейт, а след операция "Пустинна буря" става министър на вътрешните работи. Кадри на опозицията го уличават как след смазването на въстанието на шиитите през пролетта на 1991 година, той лично е екзекутирал бунтовници. През 1995-а година Хасан ал-Маджид бе уволнен, тъй като неговите двама племеници, които за зетьове на Саддам, избягват в Йордания и разкриват цялата оръжейна програма на режима. По-късно генерал ал-Маджид е реабилитиран, а през тази война ръководеше южния фронт.