Възможно е на 8 декември 2010 г. около 19:30 часа муха, способна на 70 размахвания в минута, да се е приземила на бул. Шипченски проход в София... и да е била премазана от преминаваща кола. По това време на метри от този въображаем инцидент стотици хора се тълпяха пред входа на зала Универсиада, за да чуят на живо гения, създал невероятната музика към филма "Невероятната съдба на Амели Пулен” – Ян Тиерсен. (Ако не сте гледали филма, ТОВА може да помогне)
Възможно е някой от тези сгушени в шалове и палта "стотици” накъде около 19:30 часа на 8 декември да си е представял, че концертът на французина ще бъде романтичен, нежен, ласкав, интимен и уютен, каквато е музиката към филма за странната Амели. Абсолютно сигурно е обаче, че само час по-късно този някой се е убедил в заблуждението си.
Това, което се случи, се доближава най-много до мощен рок концерт, но не беше. Беше като звукова инсталация – стилове, които не можах да преброя; с инструменти, някои от които виждах за първи път; със звуци, които добре разпознавах, но не смогнах да назова. Ако избухването на супернова има нужда от саундтрак, концертът на Ян Тиерсен в София ще свърши идеална работа.
Но преди избухването, в началото бяха...
Льонски и Класен. Берлинчаните бяха първата приятна изненада за вечерта. Барабани и китара са в основата на музиката им, която звучи едновременно като Radiohead, The White Stripes, U2 и какво ли още не. Мелодията само в една тяхна песен минава през толкова много вариации, че все едно слушаш 4 различни песни. Уникални е най-лесното определение. Дуетът прави странна и силна (във всеки смисъл) музика, която определено влиза и в категорията "хубава” поне според моя вкус. Както се казва в такива случаи: Нахранихме се стабилно още с предястието! А тепърва ни предстоеше основното ястие...
... което се оказа шедьовър!
Ян Тиерсен е наричан музикален гений и това не е преувеличено. Tой е гениален изпълнител на толкова много инструменти по отделно и гениален композитор със способността си да чува всички тези инструменти заедно. Ян Тиерсен може да накара повечето музикални гении да се почувстват като аматьори... е, добре! Поне да се притеснят.
Тиерсен представи новия си албум, заедно с още петима други музиканти + Льонски и Класен, които припяваха на някои от песните. Всъщност в някои песни всички, без младоликия барабанист, извиваха гласове, като в хор (звучейки на моменти малко гробовно, но все пак доста добре).
Второто нещо, което осъзнах на концерта (след първото: 40-годишните талантливи французи са свръхмагнетични), е, че цигулката на Ян Тиерсен някой ден може да ми издълбае душичката. Наистина, и клишетата не стигат. Най-добре си купете новия му албум "Dust Lane" (познат още като "онзи, който щях да слушам в момента, ако не беше навалицата пред мърчъндайза").
Ето така гениите заприличаха на аматьори... за една вечер... много хубава вечер.
