Седмица след заложническата криза в Сливен, жертвите на похитителя се прибират у дома. След интензивна терапия и работа с психолог, банковите служители ще се възстановяват още дълго от преживения кошмар. Двама от тях говорят за първи път публично за ужаса в банката, в ексклузивно интервю пред Миролюба Бенатова.

Когато в края на работния ден Стефан Стефанов влиза в клона на Инвестбанк и стреля по охранителя Станчо, на метри от него е вторият бодигард - Димитър Митков. Той е следващата мишена на похитителя.

„С влизането си на секундата застреля колегата и веднага към мен. Колежките се скриха под бюрата Страхът е голям.  Дойде при мен: ”И теб ще застрелям, давайте парите”. Видях, че пистолетът е боен, палецът на спусъка и ми е ясно, че лека конвулсия и ме гърми”, разказа Димитър Митков, охранител.

Димитър успява да накара Стефан да го пусне, за да изведе колегата си

Така прекарва следващите две денонощия навън, без сън, в очакване на развръзката за колегите му. И с мисълта, че раненият можеше да бъде той.

"Аз мисля, че нищо не може да направи човек. Не е воден пистолет. Той е един стол за двамата. Или аз трябваше да съм там, или той. Постоянно си мисля, че можеше да бъда и аз”, споделя Димитър.

Ивелина Иванова е главен счетоводител в банковия клон. Когато Стефан влиза, тя е в странично помещение, където остава следващите 6 часа. Скрита в килер.

„Не може да чуваш стрелба от пистолет, броиш изстрелите и си викаш ето той изби всичките колеги и колежки. Това си го мислят тези под бюрата”, каза Димитър.

Ивелина отказва да разкаже как е излязла от укритието си и как са преминали следващите часове с похитителя.

Времето спира. Няма часове

„Часове, в които не знаеш колко са часовете. Това е.  Става един много дълъг момент, в който чакаш някой да те освободи и това е. Впечатленията са влиза човек, застрелва, убива... престъпник... Страхът е от началото  - от секундата, в която го видиш, докато евентуално излезеш. Оцеляването е роля на оцеляващия. В подробности няма да вляза. Самообладание основно.  Когато видиш, че другата се държи, и ти се държиш”, каза Ивелина Иванова

„Нито един от тях не е изпитал за нито една секунда състрадание, съчувствие или топло чувство към този човек”, каза Христо монов, психолог  

Всеки сам за себе си преживява ситуацията

"Най-важна е подкрепата на семействата им. Всичко, което почувстваш, е хубаво да се изказва, не само с думи, а с цялата палитра от емоции. Да вадят навън е най-добрата стратегия. Задържането в себе си може да доведе до развитие на болестни заболявания, фобии, неврози... Ако си представим, че животът им е бил пъзел с красива картина, то вече не е. Всичко се е разпръснало. И те сега трябва да намерят ресурс да съберат и подредях пъзела отново. Картината няма да е същата, но трябва да намерят причина да я подредят пак”, каза Десислава Георгиева, психолог.

„Апелирам. Имаме семейства. Много ви моля да ни оставите да можем да се възстановим.  Имаме тази нужда! Искаме да продължим напред. Ние сме едни обикновени работещи хора, но попаднахме в ситуация...”, призова Ивелина.

Състоянието на ранения охранител Станчо Станев се подобрява. Той вече е контактен и няма опасност за живота му.