
Османските управници в София се опитват чрез хитрост да го привлекат в своята вяра, но макар и само 18-годишен, той проявява твърдост и изключителна мъдрост. Независимо от това не успява да избегне гнева на друговерците.
Те го повеждат към градския площад, където запалват голям огън и хвърлят в него мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгарят и ръцете му се освобождават, той започва да се кръсти и да се моли: "Господи Исусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си." Тогава някой от тълпата удря младежа по главата с дърво и той пада мъртъв.
Колкото и да се стараят турците да изгорят на прах тялото му, това не им се отдава. Дървата изгарят, а тялото остава цяло. През нощта християни тайно занасят тялото на мъченика в черквата "Св. Марина" (в двора на днешната Софийска митрополия) и тържествено го погребват.
Църквата чества днес и Св. мъченик Власий, епископ Севастийски, живял в областта Кападокия - Мала Азия. По време на жестокото гонение при цар Диоклетиан (284-305) почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос, където единствено дивите животни ставали свидетели на неуморните му молитви и строго въздържание. С голяма любов той се грижел за тях и затова се почита като техен покровител. Умира през 316 г. след нечовешки мъчения при царуването на Ликиний.