Днес се навършват точно 10 години от първото дело срещу българските медици в Либия. На 7 февруари 2000 г. пред Народния съд на Джамахирията са изправени Кристияна, Нася, Валентина, Снежана, Валя и палестинският лекар Ашраф.
Те са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 400 либийски деца. Малко по-късно в списъка е добавен и доктор Здравко Георгиев. Медиците в крайна сметка се завърнаха в България през 2007 г. - осъдени на смърт, но помилвани.
За затвора и свободата разговаряхме днес с медицинската сестра Валя Червеняшка.
Валя Червеняшка ни прие в дома си в Бяла Слатина. Докато разговаряхме, става ясно, че тя все още преживява онзи 7-ми февруари, от преди 10 години.
"Нямаше никакви представители от българското посолство или адвокати. На това заседание го нямаше и Здравко.На същото набиха и Ашраф. Беше някакъв страшен ужас", спомня си тя.
После всичко тръгва по познатия сценарий. Обвинения, мъчения, измислени признания. Навръх Гергьовден 2004 г. е произнесена първата смъртна присъда. В очакване на смъртта, Валя бродира "Тайната вечеря".
"Всички викат – „те няма да ви убият”. Обаче два пъти в годината се изпълняват смъртни присъди само на сто метра оттам, където сме, от нашите килии в затвора. Беше много страшно", казва Валя.
На въпрос – защо точно те и палестинския лекар попадат под прицел тя отговаря така: „Това го е казал на няколко пъти Сейф ал Ислам едно към едно след нашето завръщане – "това си беше наш сценарий, ние избрахме българи, защото са слаба държава, и един палестинец, който няма държава".
Вече на свобода, Валя признава, че и отнело дълго време да проумее защо хората у нас са вечно недоволни и само се оплакват. Сега обаче самата тя е на път да остане без работа като медицинска сестра в болницата в Бяла Слатина.
"Ето сега, когато нашата болница е пред фалит, аз разбирам защо са били в стрес хората и в депресия, и че си имаме и български ад и, че стресът може да е отвън затвора", допълни тя.
