Във Варна решиха още през зимата да започне кърпенето на дупките. Опитахме се да разберем как климатът влияе на пътните настилки и дали запълването "на парче" е наистина ефективно.

Само до преди няколко месеца Варна се славеше като град с отлично поддържани улици. Днес по брой и размери на траповете вероятно надминава София.

"Всеки е пукал гума, всеки е чупил носач. Когато караш и виждаш в последния момент някоя голяма дупка, се чудиш как да я избегнеш и даже не поглеждаш в огледалото, което вече става много страшно тогава", казва Иво Жеков.

Камерата ни засне младежите, които с подръчни средства запълниха една от големите ями в центъра.

"Просто положението е трагично и никога не е било толкова зле във Варна. Затова решихме и да поемем инициатива и да затворим дупките сами, да дадем пример на общината и управляващите", каза Калоян Танев.

"Всички тези милиони и милиони данъци никой няма да ни ги върне, затова че си чупим колите", допълни Жеков.

Момчетата дори създадоха група във "Фейсбук" -"Алооо, общината, оправете дупките, че във Варна не може да се кара вече", а коментарите са, че градът прилича на Багдад.

Освен некачествени ремонти в миналото, основна причина за кратерите са силните поледици, влага и резки температурни скокове тази зима.

"Така рязко овлажняване, оводняване плюс ниски температури не се е случвало от години. Там, където има пролуки, цепнатина, каверна, ледът влиза и действа по-агресивно заедно с лугата", коментира Венелин Жечев, зам.кмет по инфраструктурата.  

"Тоя цикъл на замръзване и размръзване на попаднала случайно вода в настилката я разрушава", заяви инж. Николай Димитров, от Сдружение на пътните инженери и консултанти.  

Кърпенето на дупки по основните варненските булеварди ще струва близо 600 хиляди лева.

Неспециалистите смятат, че кръпките на парче не решават проблема - дупките зейват отново, а фирмите прибират огромни суми.

Според специалистите, алтернатива освен цялостно асфалтиране няма.

"При положение, че тези асфалтови работи се извършват през януари, когато настилката е студена, така положеният асфалт бързо изстива, не може да се уплътни, а лошото уплътняване води до по-малка експлоатационна годност", обясни инж. Димитров.

"За да се извърши това, което е истинската рехабилитация, ще трябват няколкостотин милиона. Няма нищо по-добро да асфалтираме цели участъци и трасета, но това не можем да си го позволим, с пълното съзнание, че това не е най-ефективното решение на проблема", каза архитект Венелин Жечев, зам.кмет по инфраструктурата.   

Във Варна поне е ясно, че въпреки кризата, икономии от ремонт на улиците няма да се правят.