Петнайсетгодишната Анна Бородкина от София е оперирана на 26 февруари 2008 г. с диагноза интрамедуларен тумор на С7-Тх2. Туморът е отстранен частично, а хистологията показва, че е доброкачествен – пилоцитен астроцитом, I степен.

Родителите получават уверението на неврохирурзите, че проблемът е овладян. Ани започва упорита рехабилитация и за кратко време става от инвалидната количка. Връща се на училище и към обичайното си ежедневие. Около година по-късно отново се появяват тревожни симптоми – болки и слабост в ръката и крака. Неврохирурзите продължават да твърдят, че няма промяна в състоянието на Ани, но родителите виждат друго.

На 2 май тази година Ани започва да пищи от болки и се парализира от кръста надолу. На 7 май е оперирана по спешност. Преди операцията спира да диша и се налага да бъде включена на апаратна вентилация. Състоянието й е критично, но тя успява да се справи. Изписана е парализирана, с трахеостомна канюла за аспирация на белите дробове и катетър. Въпреки че туморът продължава да бъде най-леката степен на пилоцитен астроцитом, според неврохирурзите няма шанс за подобрение, поради разположението му в жизненоважни центрове. Съветът към родителите е да намерят хоспис, "и деца умират" е лаконичният коментар.

Родителите купуват апаратура и започват битката за живота й. Баща й напуска работа, защото 24-часовите грижи за Ани изискват и физическа сила. Надежда се появява от контакта с ливански професор. Изследователският център "Genome" в Бейрут разработва генетични продукти. Първоначално професорът не дава гаранции за успех, но все пак е готов да прати лекарството. Един курс струва 7500 долара. Родителите събират парите от приятели, изпращат ги и получават не една, а три дози от лекарството.

След месец показателите на Ани са чувствително завишени и професорът вече дава много по-големи надежди за успех, дори и за пълно възстановяване, при прием на лекарството през следващите две години. Затова са необходими пет курса на обща стойност 37 500 долара, или 49 672 лв., с които родителите на Ани не разполагат.

В момента, благодарение на упоритите си родители, на много труд, и с подкрепата на д-р Каракашев, д-р Уилям от УМБАЛ "Св. Ив. Рилски" и д-р Рангачев от УМБАЛ "Царица Йоанна", които по своя инициатива я посещават вкъщи, Ани има подобрение. Движи ръцете си, връщат се рефлексите за гълтане и повръщане. Говори. За дете, което е отписано преди пет месеца, напредъкът е обнадеждаващ.

Необходими са 49 672 лв. за лечение на Анна Бородкина с генетични лекарства на "Genome", Ливан. Можете да помогнете, като изпратите дарителски SMS с текст DMS ANA на номер 17 777 за всички мобилни оператори (повече за Ани, както и документи вж. тук).

Дарителска банкова сметка:

Анна Бородкина
ПроКредит Банк (България) АД

BG22PRCB92301030702016 – в лева
BG69PRCB92301430702010 - в евро
SWIFT BIC: PRCBBGSF