На 75-годишна възраст, след една наистина тежка битка с рака, ни напусна големият режисьор Крикор Азарян.
"Първото, което винаги е стояло в сърцето ми, когато става въпрос за него е странния език на който той умееше да разговаря с актьорите, Първо искам да кажа, че той много обичаше актьорите, не всеки режисьор обича актьорите", призна в студиото на предаването "Тази сутрин" Камен Донев.
"Умееше да провокира, умееше така да задава въпроси, така че актьорът сам да стигне до това, което трябва да се изиграе, до това, което трябва да се направи. Той имаше уникален език, бих го нарекъл език на паузата. Умееше в един момент да замълчи и ти да видиш в очите му, преди да каже следващата дума, всичко, което трябва да покажеш, да извадиш от себе си. Той беше с невероятен вътрешен живот, смея да кажа, така, жив учебник в действие".
"Връщахме се веднъж от Скопие. Бяхме още студенти и се връщахме от някакво представление", разказа Стефан Вълдобрев. "От Скопие до София, на предната седалка, до шофьора, вместо студентите да са по седалките, те бяха скупчени отпред, ние с Камен около него, седем осем часа пътуване. Тогава той ни разказваше за детството, за обущаря в неговия квартал. Как той ходел там при него и се учил и лепилото, мирисът на лепилото... той така ни учеше на актьорския занаят – в една работилничка, точно как се заковава пирончето, къде се слага, в кой момент лепилото..."
"Един от малкото разказвачи на истории, който може да накара всичките ти сетива да възприемат. Например ако говорим за хапване, ще започнеш да слюноотделяш", каза Деян Донков. "Той беше от малкото разказвачи на истории, които аз лично можех да слушам в захлас до безкрай, защото други хора, които искат да бъдат интересни, някак си започваш да си гледаш часовника".
"Той до последно говореше за кино, за театър. Като го видяхме преди няколко дни, духът му беше толкова силен и мощен, той въобще не го напускаше. Той беше в полет и винаги е бил в полет. Мисля, че и четиримата и всички, които са му били студенти, които са работили с него, които са гледали негови спектакли сме му благодарни, поне аз, за това, че той създаде моя мироглед. За това, че той се грижеше и то чрез театъра, провокираше в нас човека, за да имаме позиция в живота и така се оформяше нашият мироглед", каза Анастасия Ингилизова.
