
За да му помогнат в записите за албума, еклектично съдържащ култови парчета и тотални класики, Гейбриъл кани бившия член на Durutti Column, композитора и аранжора Джон Меткалф, продуцента Боб Езрин ("The Wall" на Pink Floyd, "Berlin" на Lou Reed) и тон-инженера и продуцент Чад Блейк (Сюзън Вега, Шерил Кроу, Том Уейтс).
Питър Гейбриъл описва албума като негов много личен проект, а 12-те песни вътре са изпълнени само с оркестрален инструментал и вокал. Той решава да не използва китари и барабани. Вътре са "The Power of the Heart" на Лу Рийд, "Mirrorball" на Elbow, както и епичен аранжимент на "My Body Is A Cage" на Arcade Fire.
Гейбриъл и съмишлениците му записват албума в студиото на Джордж Мартин Air Lyndhurst Studios и в Real World Temple, като допълнителен монтаж и смесване прави и в собственото си Real Worlds Studio. Първото публично представяне на материала е на откриването на сета на Гейбриъл миналото лято на фестивала WOMAD с изпълнението на "The Boy In The Bubble" на Пол Саймън.
Питър Гейбриъл стана световна звезда първо с Genesis, бандата, която създава още в училище. След напускането си на Genesis през 1975, неговата соло кариера включва седем студийни албума, както и записи за няколко страхотни саундтрака за филми като "Пилето", "Последното изкушение на Христа" и "Rabbit Proof Fence", плюс лайв албуми и компилации. В грандиозната си музикална кариера той няколко пъти е печелил Грами и е създател на фестивала WOMAD.
Питър Гейбриъл съосновава организацията за човешки права Witness.org през 1989, а през 2007 Нелсън Мандела обявява създаването на Elders.org, основана от Питър Гейбриъл и Сър Ричардс Брансън. През 2006 Питър Гейбриъл беше награден с престижното звание Man of Peace от Лауреатите на Нобеловата награда за мир. Той е свързан и с различни творчески индустрии, посредством бизнеси, базирани на технологиите.