Страхът и (в) професията

Честно казано не мисля толкова върху страха и последствията от това, което правим, защото, специално аз, не искам да влизам в един такъв порочен кръг като параноята някой да ме преследва постоянно. Лягам си спокойно, защото нещата, които правя, са такива, каквито ги виждам и нито в един момент не съм си изкривила душата и не съм се поддала на изкушение и поради тази причина няма от какво да се страхувам.

Получавала съм обаждания, случвали са се някакви неща, но това е страшно само в момента, в който ти се случва. Оттам нататък спираш да мислиш за тях, защото не бива.

Ефектът от разкритията

Различно е – понякога има ефект, понякога няма. Честно казано до голяма степен нещата се случват, колкото и да е тъжно, защото някой има интерес да се случат по този начин. Но нашата задача е да правим това, което можем, да ги показваме и да ги разказваме нещата. Оттам нататък, хората, които вземат решенията, които съдят кой е крив и кой е прав, са други.

Динамиката

Не мога да стоя на едно място – обичам да сменям неща, да се срещам с различни хора, да научавам различни неща. По природа съм много любопитна и може би това ми помага.

За мен интересното място е новото място и в този смисъл на мен ми е интересно всичко, което е ново, което е различно – независимо дали е в България или някъде в чужбина. Много харесвам Южна Америка и много искам пак да отида и да изкарам по-дълго време там. Харесвам хората, харесвам езика им, харесвам природата и излъчването на това място – много е особено като усещане.

"Бетонни градини"

е естествено продължение на едни репортажи от преди няколко години за Слънчев бряг, които бях свързани с презастрояването. Така се случи, че бях отишла там и бях потресена от това, което виждам. Тогава започнах да се интересувам как и защо се случва всичко това.

Впоследствие започна да се коментира, че в България ще стане като в Испания – това е фразата, която ми се татуира в главата. Поради тази причина решихме да направим паралела, който е между Слънчев бряг, за който вече имахме много натрупана информация, и Испания. В един момент се оказа, това, което беше новото за мен, е, че в Испания не е станало това, което всички ние си мислим. Това ще е интересното да се види във втората серия на "Бетонни градини".

Няма да сме живи, това го каза един от героите ни, да видим съборен хотел. Аз също мисля така. Нещата са много сложни, много бавни и това, което видяхме в Испания, специално за мен, послужи като убеждение, че в България е много трудно да се стигне до такова нещо.

Причината за застрояването

Алчността. Това е основната причина, според мен това е водещото във всичко, което се прави и е много грозно. Аз съм изключително разочарована от това, което се случва. За мен всяко отсечено дърво е проблем. Курортът се развива - в посока "водки на промоция".

От къде да започне промяната

Има едни много прекрасни закони. Друг е въпросът, че когато се върнахме назад, за да проследим историята на Слънчев бряг, се виждат много ясно и интересите, които са определяли и интересите при прокарването на един или друг закон, което е много любопитно – да си наредиш пъзела, да ги разбереш всичките тези неща и си обясняваш много от нещата, които се случват. Оттам нататък е въпрос на лично решение и на това как всеки чувства в случая почивката. Аз не мога да си почивам на такова място, моите приятели също.

Как се работи в bTV?

Това, че средата е конкурентна не е лошо, напротив, хубаво е. Радвам се, че има подобен вид съревнование. От друга страна, наистина е приятелска, специално това, което аз усещам и начинът, по който аз се държа с останалите. На мен хората, с които работя тук, са ми приятни.

Държа много на Борис Пинтев – операторът. Работата ми го показа, защото ние сме навсякъде заедно за важните неща, които правим.

Пожеланието на Генка

Обръщайте внимание на дребните неща!