За приятелите и конкуренцията
Най-добри приятели в Новините са ми Ани Салич и Ирина Костадинова. Иначе всички, с които работя, са ми приятели. (...)
Относно конкуренцията между нея и Ани Салич, Мариана отговори: "Аз така великодушно й давам първенството, защото смятам, че тя е най-добрата телевизионна водеща в България" и продължи:
Така се стекоха нещата, че от самото начало на bTV съм водеща. Това е нещото, което ме привлича повече, защото като водещ имаш възможност да обобщаваш, да виждаш цялата картина и погледът ти е по-всеобхватен.
Воденето на шоу програма би било едно предизвикателство за мен, защото вече се изявих във "Великолепната шесторка" – не като водещ, а като участник, но шоу програмата дава възможност да изразиш емоциите си. Аз съм емоционален човек и обичам да изразявам чувствата си.
Бих участвала отново в шоу като "Великолепната шесторка". Аз съм силно мотивирана особено след като видях какъв успех има това шоу и като цел, която имаше – да постави началото на една промяна в манталитета на хората относно тяхното отношение към болните деца и децата, лишени от родителска грижа.
Видях, че телевизията, и bTV специално, има силата да постигне това, което означава, че всички усилия на участниците в Шесторката не са отишли напразно. Личният ми мотив е, че общуването с хора и изразяването на емоции ми носят удовлетворение.
За добрите хора
На нас българите в момента може би ни е трудно да бъдем добри хора, защото животът ни не е много лек и тогава, когато водиш тежък живот, е трудно да бъдеш добър.
Но пък ние търсим и намираме добрите хора в рубриката ни в bTV Новините. Добрите хора са много, просто трябва да ги открием.
За домакинята и майка Марияна
Мисля, че съм много грижовна майка. Мисля, че това е моята мисия и децата са приоритет за мен – над всичко останало в живота ми. Домакинята... Умея да готвя добре, но предпочитам да готвя за удоволствие – гурме, отколкото да готвя боб и леща, макар че и това ми се налага да правя. Няма как да избягам от ежедневното домакинстване.
Обичам да прекарвам времето със семейството си извън София, защото за съжаление София стана много мръсен и грозен град. Мисля, че всички хора в София, независимо откъде са дошли, би трябвало да я приемат като свой град, за да можем да си прекарваме почивните дни в него. Иначе обичам да съм сред природата, обичам много и да пътуваме извън България. Любимите ни държави са Италия и Испания.
Любимото ни място у нас са Родопите. Обичаме да ходим в Пампорово. Има неповторима природа и атмосфера. Обичам да гледам върховете на боровете, потънали в мъгла.
За честите промени на прическата
Имам по-задълбочена теория относно честите смени на прическата. Може би се чувствам неудовлетворена по някакъв начин в живота си. Не съм установило още дали в личния, или професионалния. Затова поради невъзможност да променя нещо друго променям прическата си.
Често се подстригвам и сама и стилистката на bTV - Елена, изпада в ужас. Сърбят ме ръцете. Аз си мисля, че бих била много добра фризьорка. Обичам да експериментирам, обичам да изучавам как се получава определен цвят, как става начинът на постригване. Това ми е някакъв вторичен талант.
Никой от семейството си не подстригвам, само върху себе си проявявам някаква форма на агресия явно. Но последният път като си подстригах бретона сама у дома, и влизам в хола с ножица в ръка и Симеон ококорва едни големи очи и не знае каква е правилната реплика в този случай: "О, приличаш на... Амели Пулен". И аз му казвам: "Виж какво, дори и на Пенелопе Круз да ми кажеш, че приличам, няма да има ефект, слез долу във фризьорския салон и кажи, че имам нужда от спешна помощ".
За книгите
Обичам да препрочитам много детски книги, като например "Приключенията на Лукчо", изобщо всички приказки на Джани Родари. Мисля, че те са толкова класически, колкото и "Мечо Пух". Там всеки възрастен би могъл да намери много за себе си. Освен тях обичам да препрочитам "Време разделно".
За спорта
Обичам спорта. Минала съм през какво ли не – от художествена гимнастика, после плуване, аеробика – почти професионално (бях на ръба да стана инструктор по аеробика), бокс, по който бях много запалена.
Ходех на латино танци при Памбо. Партньорът ми беше републикански шампион по бокс. Той непрекъснато ме навиваше "Ела в залата, ела в залата". И аз му казвах: "За какво да идвам - това е просто едно блъскане в круша и нищо повече". И се оказа, че много сериозно съм подценявала този спорт. И зарязах латино танците. Започнах да ходя на бокс – три пъти седмично по два часа. Сега до ден днешен се занимавам с плуване.
Пожеланието на Марияна
За да бъде щастлив човек, трябва да умее да казва "не", тоест трябва да умее да отказва и трябва да умее да отстоява собствените си желания. Това трудно се постига и го пожелавам на нашите зрители.
