Освен наводнения, проливните дъждове в цялата страна създадоха и двуг проблем. Според земеделските стопани пороите са навредили сериозно на част от реколтата. Броени дни след края на жътвата вече е ясно, че едва една трета от хлебното зърно е първо качество. Означава ли това поскъпване и дефицит на хранителни стоки, разказва репортерът ни Десислава Златкова.
Добър вечер, освен малкият дял първокачествено зърно селските стопани са изправени и пред друг проблем. Добивите от декар са средно с около 100 килограма по-малко от миналата година. В същото време земеделците изчисляват, че тазгодишната пшеница е най-скъпата, жъната някога в България.
Тази година ожънатата пшеница е 3.5 милиона тона. За да се осигури необходимото на България производство на брашно и хляб са нужни милион и 100 хиляди тона зърно първо качество. Създава ли обаче качеството на новата реколта риск за хлебния баланс.
За коментар потърсихме експерти:
"Риск за осигуряване на хлебния баланс категорично няма. Дори има малък ресурс за износ на пшеница", заяви Цветан Димитров, зам.министър на земеделието.
Остава въпросът за цената. От асоциацията на зърнопроизводителите казват, че себестойността на реколтата е рекордно висока. Причината - пика в цените на торовете и горивата точно по време на сеитбата през миналата есен. Изчисляват , че себестойността на зърното от декар е 100 лева.
При тазгодишните добиви това прави по около 300 лева на тон. А тон пшеница през тази седмица на софийската стокова борса се купуваше за 225 лева. Разликата ще създаде финансови затруднения при подсигуряване на сеитбата.
Два са начините държавата да помогне. Единият е с плащанията на единица площ. През седмицата обаче стана ясно, че 700 милиона лева европейски пари по тази мярка могат да бъдат спрени, заради бездействие на чиновници от министерството на земеделието.
"Имаме проблеми относно завършването на ортофотографирането на 40% от територията на страната, което е бавено последните 3 години и това създава риск за получаването на тези пари.", допълва Димитров.
Друг начин държавата да помогне е чрез Интервенционната агенция. Тя може да изкупува зърно при фиксирана от ЕК цена от 101 евро на тон. Производителите обаче почти нямат интерес към тази възможност, защото сделките се правят едва през късната есен.
Тогава стопаните вече са претърпели загуби и са сключили договори с неизгодни лихви, обяснява Цветан Димитров. Казва, че България, заедно с други страни от южна Европа, преговарят с ЕК интервенцията да може да става още през август.
Такава промяна ще облекчи не само земеделските производители, но ще се почувства по веригата търговец - производител. Очаква се така да се намали себестойността на зърното - и така тази на брашното и на хляба.
Преговорите за тази промяна текат от 2-3 години. Почти сигурно е, че такова разрешение няма да е факт скоро и през тази година държавата ще излезе като купувач на пазара чак късната есен.
Има и още един детайл - Интервенционната агенция изкупува пшеница само с първо качество. Цената е фискирана от ЕК. А стопаните с първокачествено зърно обикновено имат шанс да продадат за доста по-висока цена тук или да изнесат зърното. Така че, е трудно да се прогнозира какъв ще е интересът към тази възможност, когато тя се появи.
Освен това, производителите обвиняват прекупвачи и мелничари в картелно споразумение.
Повече за проблемите пред бранша в репортажа на кореспондентите ни от Плевен.
И още - утре финансовият министър Симеон Дянков ще инспектира работата на граничен пункт "Кулата". Проверката е заради сигнали, че оттам се внасят нерегламентирано огромно количество чужди плодове и зеленчуци. Вносът подбива цените на българската продукция и създава нелоялна конкуренция.
