Днес е празник според православната църква. Празнува се Успение на света Анна. Това е вторият ден през годината посветен на майката на дева Мария. Старите българи са вярвали, че на този ден не трябва да се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Колко и кои са дните, в които не трябва да?
Повече от 20 са дните в народния календар, за които се вярва, че работата няма да донесе нищо добро.
"Хубаво е да си починат хората, няма само работа. Чарлз Дарвин е казвал - трудът облагородява човека, обаче майка ми казваше - от работа не се хубавее, а се гърбавее", споделя жена.
"Във всяка страна е прието няколко празника да бъдат основни и в тях в действителност не се работи - както е Коледа, Великден. Но за повече, май никъде няма. Доколкото съм чувал, в Бавария много празници такива религиозни има", казва мъж.
В миналото българите са почивали на почти всички по-големи християнски празници.
"Това са дни, които са различни от всички други. Това са едни дни, които имат друго значение. В календара на традиционния човек всеки ден е всекидневието. В него се става, работи се, вършат се едни определени неща в зависимост от сезона - те са безкрайни. Работата никога не свършва на село, а празникът е не-всекидневието. На него ние трябва да си починем, ние трябва да празнуваме, ние трябва да почитаме съответния светец и трябва да се веселим", коментира н.с. Веселка Тончева от Института по фолклор към БАН.
На празниците според фолклорната традиция освен, че не трябва да се работи, не трябва да се вършат и други определени неща. В деня на свети Вартоломей например, човек не трябва да си мие косата, за да не пощурее.
В някои райони на България между Голяма и Малка Богородица жените не перат, не тъкат, не шият и не месят, за да са здрави децата. Другаде на Павловден не се меси хляб, за да не червясва брашното. На Мишин ден пък е прието да не се шие, за да не дойдат мишки в къщата. Хората са вярвали, че спазвайки забраните, освен че демонстрират уважение към светците се и предпазват от всякакви нещастия.
