Това са майки, чиито деца са в инвалидни колички или са напълно слепи. Заболяванията изискват неотлъчна грижа не само вкъщи, но и в училище. Заради орязаните квоти и завишените критерии обаче родителите не са одобрени за лични асистенти.
Такъв е случаят с 37-годишната Камелия. В единия случай социалните обяснили, че доходът на семейството надвишава с 10 лева допустимия праг, в другия се оказало, че 16-годишната й незряща дъщеря не е чак толкова болна.
"Много отчаяна се чувствам, аз имам и други деца, като полагам усилие само за нея”, признава Камелия.
Заради децата си майките са обречени на доживотна безработица и разчитат единствено на социални помощи и програми.
"Единствено вкъщи мога сам, но навън – не. Не са ме обучавали на такава техника да мога да се движа сам, с белия бастун”, обяснява Десислав.
Още по-фрапиращ е случаят с близнаците Николай и Пламен, които са с церебрална парализа, но и те остават извън класацията заради висок семеен доход.
"Опитваме се да ги интегрираме в масовото училище, засега успешно. Единственият проблем е, че няма кой да стои при тях в училище, а в междучасията не могат сами до тоалетна да отидат”, казва Нели Антова.
Екипът ни отиде с една от ощетените майки в социалната служба във Враца, където обясняват защо жената не може да стане асистент на дъщеря си.
"Въпреки проблема, който има със зрението, то не е лежащоболно, може да се движи, интелектуално съхранено е, добре говори”, смята социалната работничка Силвия Палушева.
След намесата на екипа ни на майките бе предложено да кандидатстват отново. По изключение и след преценка на директора на Агенцията за социално подпомагане имали шанс да станат лични асистенти.
