Да си призная честно, когато отивах на концерта, бях абсолютно неподготвена за това какво предстои да се случи. Да, естествено, името Анджелик Киджо не ми беше напълно непознато. И аз от време на време слушам музика, все пак :-)
Предполагах, че ще се настаня удобно и ще се насладя (или ще поспя, както дойде), а след това просто ще се прибера вкъщи. Да, ама не съвсем. Със сигурност не можеш да заспиш, когато на сцената "влети" едно огнено кълбо, толкова изпълнено с енергия, че чак подът под краката ти започва да вибрира.
Не е като да няма глас жената! Сега разбирам защо е световно известна, защо е получила толкова много награди, и защо всички я обичат. Та тя не спира да се раздава на сцената! Когато каза, че ще накара цялата зала да танцува и да пее, си помислих (меко казано със снизхождение: "Да бе, точно пък мен ще накара да пея").
Е, хубаво е, че сега не се налага да говоря, защото глас не ми остана. Подскачах в някакви уникално живителни африкански ритми, пеех с пълно гърло "Намамама Африка" или каквито там бяха думите. Не излязох на сцената, но се чувствах така, сякаш концертът лежи на моите плещи. А от видяното около мен, всички изпитваха същото. Хората се смееха на шегите на Анджелик, пееха с нея, подскачаха и викаха. Няма да крия, че това много ме изненада. Не, че не умеем да се забавляваме, но рядко сме толкова задружни, особено в "благопристойна" зала като зала 1 на НДК...
Всички направо полудяха от радост, когато Анджелик започна да танцува измежду зрителите. А след това да ги придърпва един по един на сцената. Имаше и по-притеснителни, но когато Анджелик те покани на танц, просто не можеш да устоиш. Тя превърна публиката в главно действащо лице, което ми напомня, че лампите не бяха изгасени напълно, за да може певицата да вижда хората срещу себе си, да общува с тях.
От невероятно живи песни до меланхолично вълнуващата балада "Pettite fleure" ("Малко цвете"), посветена на баща й, Анджелик ни напомни, че истински важните неща се крият в една детска усмивка, в едно щастливо дете, както и в това да си казваме поне веднъж на ден, че се обичаме...
