За заплатата
Получавам достатъчно, човек да живее нормално, дори в София, която е един доста скъп град.
За платената журналистика
По време на изборите партиите изведнъж се изправят пред един доста сериозен проблем – а той е, че те няма как да накарат избирателите да гласуват за тях и в случая е модерно да се разиграва картата "анти ДПС". Но това е много опасно, защото, едно е когато на високо ниво се говори срещу ДПС и Ахмед Доган, на друго ниво вече информацията е не толкова срещу ДПС, колкото срещу турците. Това е наистина много опасно, забелязах го в моите обиколки из страната. Надявам се обаче да не стига до крайности. Много е важно етническият мир в страната да бъде запазен.
Що се отнася до това дали се плаща на журналистите – това е една от най-любимите спекулации, на хората, които обичат да делят журналистите на "удобни и неудобни", на "купени и некупени". Държа да кажа, че не повече от 4-5% от българския народ мисли по този начин, това е нормалният процент. Хубаво е, че има хора, които задават въпроси.
Колкото по-голяма е една медия, толкова по-малко са тези практики. А все пак, въпреки че в България има десетки малки вестничета, десетки малки кабелни телевизии, все пак големите медии в България са десет-двайсет - е, там такава журналистика наистина много трудно може да съществува в чист вид.
Друг е въпросът, че журналистите имат право на своите пристрастия и дори да не ги демонстрират директно, някой път те се виждат в цялостната им дейност. (...)
За мен е комплимент да ме приемат за човек от народа.
За вечерно шоу
Много изкусителен въпрос. Така или иначе отговор на тези въпроси сигурно ще има в следващата една година. Но, що се отнася до ефира сутрин и този вечер - не случайно българските телевизии се гледат най-много сутрин и вечер, защото хората гледат телевизия, когато се приберат вкъщи и пуснат телевизора да чуят какво се е случило, и когато се събудят, преди да излязат за работа, за да разберат какво става и какво ще стане.
Аз съм в едно изключително привилегировано положение, защото изключително високия рейтинг на моето предаване и на мен се дължи не просто на това, че правя хубаво предаване, а защото предаването е позиционирано в подходящото време. Между 7 и 9, уважаеми зрители, гледате телевизия като луди. Това е истината.
За телевизията
Телевизията като работа е много специфична. Тя никога не може да бъде преодоляно предизвикателство. Телевизията може да бъде една сбъдната мечта. Но когато човек попадне в тази среда, установява, че мечтите продължават.
Човек, който е живял в телевизията, или в телевизора, известно време след това смята, че трудно може да продължи без телевизия. Аз лично се изкушавам да разсъждавам обратно – че животът продължава и след телевизията. Но животът в телевизията е много интересен и там предизвикателствата са всеки ден и всеки час.
За политическите пристрастия
Да, фен съм на политици като Бойко Борисов не за друго, а защото виждам, че в тези хора, тип "Бойко Борисов" има един стремеж за честен диалог с избирателите. Бойко Борисов е една изключително харизматична личност, няма какво да се лъжем. Той е 100-процентов политик, това трябва да се уважава в него, той не трябва да се подценява. Аз бях един от първите хора в България, които оцениха потенциала на Бойко Борисов и лично мога да кажа, че съвсем добронамерено съм му помогнал този потенциал да бъде развит. Той беше много подценяван, хулен и подиграван в първите години на попрището на обществената дейност и според мен много хора тогава направиха груба грешка.
Отделям обаче работата на Бойко Борисов от работата му като главен секретар на МВР от влизането му в политиката и от това, че е кмет на София. За мен колкото той се изкачва по-на високо в йерархията, аз ставам толкова по-критичен към него. Той като главен секретар се справяше безспорно много добре със своята работа, влиза сега в едни води, в които той тепърва ще бъде оценяван от мен и от избирателите. Аз предлагам, ако живот и здраве Бойко Борисов успее да се реализира и на най-високо ниво в държавната власт, да му дадем година-две и тогава той да чуе нашата оценка. В момента нашата оценка ще бъде много прибързана и според мен неискрена и до голяма степен невярна.
Що се отнася до това симпатизирам ли на дадена политическа партия – аз, както всеки човек, гласувам, щом гласувам, значи симпатизирам на една или друга политическа партия. В голяма степен обаче се опитвам моят вот да бъде рационален, което означава, че
моят вот е на човек, който сам си изкарва хляба,
на човек, който е дясно мислещ, има улегнали принципи и не ги променя за седмица или за две. Смятам обаче, че тепърва истинският десен проект за България предстои и този проект ще бъде дело на едно друго поколение – на моето поколение, които са необременени, които са постигнали нещо в живота и които тепърва ще навлизат политиката.
За политическите гости
Както винаги на всички избори, така и на тези, ние каним тези партии, ограничаваме се до тази бройка, която според социологическите проучвания, а в случая дори според резултата от европейските избори, партиите са преминали 4-процентната бариера, която ги прави евентуални участници в следващия парламент. Н
а тези избори ние направихме едни пренаселени дебати, защото, за съжаление, станаха осем политически партии, минали 4-процентната бариера. Това страшно много затрудни нашите предизборни дебати. За мен по-добрият вариант е един ден да има три-четири партии, както е по-света, и тогава наистина да стават едни смислени дебати.
Що се отнася до това кой политик най-често е канен в студиото, в класация на Класа излезе, че от всички 10-15 политика, които най-често са идвали при мен, само един беше от управляващите. Тоест
аз съм гласът на опозицията
И го казах няколко пъти. Още в началото на кампанията обясних защо моето поведение ще бъде такова. Да, аз каня Бойко Борисов, каня Яне Янев, Волен Сидеров, но това са хора, които по принцип, ако не съм аз да им давам тука думата, техните послания няма да стигнат до милиони хора. Управляващите разполагат все пак с цялата държавна машина.
Що се отнася до Яне Янев, това е човек, който в последните десетина месеца свърши действително полезна работа за страната.
Той разбърка блатото с крокодилите,
както каза на времето Джефри ван Орден. А канихме Яне Янев, защото ние сме предаване, което отразява, в повечето пъти, скандалите, не ги създаваме. Каним министрите, защото те пряко управляват нещата, които са свързани с живота на хората.
За мен независимо кой щеше да свърши мръсната работа, той щеше да бъде първо, добре приет от обществото, второ, добре приет и от медиите, както стана. Може би някакво стечение на обстоятелства, може би някаква политическа игра, но така или иначе фактът си е факт. По същия начин може да попитаме защо Бойко Борисов от главен секретар става кандидат за премиер.
Такъв е животът уважаеми хора -
той е странен. Много често в него има сценарий, разбира се, но хората и животът много пъти нарушават сценария.
Който има нужда от нова религия, може да си я намери. Но смятам, че народът няма нужда от нов опиум, а има нужда от по-рационално мислене и от по-рационални политици. Защото ние мислим рационално, но нашите политици не са такива.
За църквата
Изключително съм религиозен, това не е тайна. Много пъти съм бил упрекван, че казва за себе си, че съм фен на Българската православна църква и на християнството. Аз съм израснал в много религиозно семейство. Когато българската църква имаше проблеми, аз предпочитам да участвам в тези проблеми като един фен и мирянин, като човек, който е апологет на тази църква, отколкото да стоя отстрани или пък да не правя просто нищо.
Разкол в църквата вече няма. Оттук нататък йединението, което трябва да се търси, е между църквата и хората. Смятам, че следващите 20 г. нещата ще стигнат нивото, на което бяха преди идването на комунизма в България.
За умората от политиците
Уморих се и точно, ако някой път съм скептичен относно това колко още години бих се задържал на този ветровит пост и казвам, че понякога съм загубил ориентир, то е защото го чувствам и го мисля вътрешно, че от години аз ровя в най-мръсната част от бельото на българските политици и лека полека това започна да се връща към мен като омраза на самите политици, изнервеност, като умора в мен самия да продължавам, като липса на реакция много пъти в държавата и обществото, така че труден е отговорът на този въпрос. Не мога да го дам в момента.
У дома
Вкъщи отдавна приемат, че работата е изключително важен приоритет за мен, те не номер едно, защото номер едно за мен е моето семейство. Но работата отнема голяма част от моето ежедневие, някой път и 20 часа на денонощие. Мога да кажа, че не ме ревнуват, защото разбират спецификата на моята професия на моето амплоа.
За релакса
Чета книги, пътувам много. Гледам събота и неделя да съм извън телевизията, да бъде извън ежедневието през делничните дни. Някакси имам свои начини изключа за известно време и да избягам в друга реалност. Играя футбол, поне по двата пъти в седмицата с приятели. Всеки си намира сам своите забавления и своите лудости.
Не ми остава достатъчно време. Някой път дори да съм си с тях, аз се занимава с други теми, съзнанието ми е в някаква друга посока. Не ми стига времето, но на кой ли пък му стига в днешно време.
За Евгения
Запознахме се преди години. Срещнахме се на работното място – тогава аз бях в телевизия Европа. Тя току-що се беше върнала от Германия, където учеше право. Там се занимаваше с преводи на научно-популярни филми. Там се запознахме, всичко стана много бързо, както по филмите общо взето. Романтичен съм, макар че нямам склонност да го показвам.
За лятната ваканция
Имам напоследък доста ангажименти в чужбина и предпочитам да си уплътнявам времето с пътуване в чужбина. Тази година, както винаги ще съчетая полезното с приятното. Малко ще си почина в началото на август в България, след което за двайсетина дена няма да съм тук, ще съм далеч.
