Пет денонощия Боян не излиза от водата. Изнася на ръце хора от наводнените им къщи, пада в яма, но оцелява. После, болен от кисненето в мръсната вода, продължава да помага - разнася минерална вода, хляб и дюшеци.
"Благодаря му много на това момче, аз не знаех и как се казва, сега от вас научавам името му. Такива хора като него малко се намират", споделя Зинка Зафирова, спасена от младежа.
До Боян тогава е 19-годишната Кристиана, която е доброволка в общината за разпределяне на помощите за бедстващите и негова приятелка. "Гордея се с него. Аз не му го казвам, за да не се възгордее, но ме питате сега и съм длъжна да ви кажа. Браво! Това мога само да му кажа", коментира тя.
"Гордея се с това, което направих тогава. Ето и медал ми дадоха. Пише "Да се свети името ти", гордо показва той.
Четири години по-късно Боян и Кристияна се обичат повече от всякога. "Бързо пораснахме - тези събития с наводнението ни се отразиха и на двамата", отбелязва девойката.
Живеят на последния етаж на родната й къща в село Доганово край Елин Пелин. Той работи в София като сервитьор, тя се грижи за дома. "Работя много - работата ми не ме притеснява, чувствам се добре и искам да благодаря на тези хора, които ми гласуваха доверие и аз се надявам да го оправдая", разказва Боян.
Животът им се е променил към добро и заради още нещо: "Ние си го направихме да е добро - роди ни се една дъщеричка - Кристияна, на жена си съм си я кръстил. Моето семейство е Кристияна едната, Кристияна джуниър, имам и коте и куче - и тях можеше да кръстя Кристияна, но не става, защото кучето е мъжко".
Боян крои планове да завърши дома си, съзнавайки, че вече разполага с най-важните неща в живота. "Приятелите са ми до мене, жена ми е до мене , дъщеря ми е до мене. Щастлив съм много. Щастлив съм и след малко ще ходя да си взема щастието. То е на детска градина".
