"Изключително скромен, трудолюбив и отзивчив човек, отец Цанко и, това не е тайна за никого, оставяше расото и работеше на тези църковни обекти, а дори понякога оставаше и съвсем сам да се труди", разказа жителката на село Лозен Мария Симеонова.
Първоначално отец Цанко се трудил върху реставрацията на параклисите в село Лозен. Реставрирал един, след това още един и още един. Но не спрял дотук.
"В Горни Лозен има много параклиси, слава Богу за това, в Горни Лозен има старинен храм, още по-слава Богу, защото той е много старинен, Бог знае историята му, но в Горни Лозен няма величествен храм, а мястото му е в центъра на селото", сподели отец Цанко.
Затова отец Цанко се заел със задачата в селото да бъде построен величествен храм. Трябвали му няколко години, за да извади съответните разрешителни, след това още няколко, за да бъде построен самият храм. Макар и на 80 години отец Цанко оставял расото и работел, наравно с работниците по строежа на храма. За три години храмът "Свети Атанасий Велики" бил построен.
"Не съм подготвен добре да изразя всички думи като благодарност към онези, които са участвали, най-напред споменах, че всички институции в селото, те са малки, но за мен са величествени, защото изключително голяма подкрепа от тях виждах - кметството, читалището, училището", отбеляза отец Цанко.
Историята за отец Цанко може и да изглежда твърде обикновена, но тя е показателна с това, че, добрите хора могат да печелят съмишленици и така с примера си помагат заедно да градим една по-добра България.
