Случаите на домашно насилие се увеличават. От фондация "SOS - семейства в риск" съобщиха, че от началото на годината работят с около 30 жертви на месец. В момента във варненския кризисен център за жертви на насилие живеят две момичета на 13 и 16 години и 2 жени с децата си. След месец престой там те вече успяват да говорят за насилниците.
"Както сме спокойни изведнъж нещо му идва на акъла, нещо се сеща, започва да крещи и след което докато му обясниш, докато му дадеш отговор, става и започва посяга. Бях насинена и голямото дете и то също е имало синини", разказа пострадала жена.
По-малкото дете се спасявало от юмруците, но изпадало в шок от виковете и скандалите.
"Може би агресивността му идва от нещо в неговото минало. Изглежда, може би има някакви въпроси, за които аз не зная, но това не е причина да бие мен, нито децата", каза майката.
"Таткото на брат ми, новият ... все се караше - Аз не искам да се женя", казва детето.
"Психологическият, психотерапевтичният процес е много по-дълъг от едно дело, до месец излиза решението на съда, ако има молба, но възстановяването на травмите е много по-продължителен процес", посочи Анна Николова, Фондация "SOS - семейства в риск"
Най-трудно за жертвата на насилие е да преодолее зависимостта от насилника и привързаността си към него, обясняват специалистите. По-силен от тях се оказва само страхът.
"Имах комшийка, която от поредния побой, тя си остана на място, умря. И аз си помислих, че не искам такова бъдеще за децата си или за себе си - аз да съм саката", споделя потърпевшата жена.
