Правителството е идентифицирало основните рискове пред енергийната сигурност на страната не след, а преди възникването на проблемите с газовите доставки от началото на януари 2009 г. и това е видно от разгледания от Министерския съвет и публикуван на сайта на МИЕ проект на "Енергийна стратегия на България до 2020 г." през ноември 2008 г. Това каза от парламентарната трибуна министър-председателят Сергей Станишев в отговор на питане, отправено от депутата от ДСБ Иван Костов за енергийната сигурност на България.
Премиерът информира депутатите за изводите на правителството за бъдещите рискове пред енергийната сигурност на страната, като открои климатичните промени, увеличаващата се зависимост от внос на ресурси и енергия и от нарастващите енергийни цени. Станишев отбеляза, че повече от 70% от брутното си потребление на енергия България осигурява чрез внос.
Зависимостта от внос на природен газ и суров нефт е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската федерация. Природният газ се доставя за България по едно трасе, чийто капацитет е запълнен и от един доставчик - Русия.
Липсват междусистемни връзки между България и съседните страни. Наред с това, все още не са налице работещи механизми на ниво "ЕС" за солидарни действия при ограничаване или спиране на газовите доставки за държавите-членки, както и координирана външна енергийна политика на ЕС към трети държави, каза още премиерът.
Станишев посочи, че лигнитните въглища в България са единственият местен компактен енергиен ресурс за производство на електрическа енергия и са източник на енергийна независимост и дългосрочна трудова заетост. Местните въглища обаче са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси и електрическата енергия, произвеждана от тях, е основен емитент на парникови газове. Екологичните ограничения ще доведат до нарастване на производствените разходи и до ограничаване на работата на въглищните централи.
По отношение на природния газ министър-председателят каза, че проектът на "Енергийна стратегия на България до 2020 г." предвижда изграждането на междусистемни връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, които могат да бъдат осъществени изпреварващо и по-евтино в сравнение с големите транзитни проекти; гарантиране на необходимите доставки на природен газ за задоволяване на вътрешното потребление посредством сключването на дългосрочни договори за доставка на природен газ със съществуващи доставчици и с нови държави - производителки на природен газ, каквито са страните от Каспийския регион, Близкия Изток и Северна Африка; нарастване ролята на газохранилищата като инструмент за повишаване на сигурността на снабдяването, изграждането и ползването на терминали за втечнен природен газ.
