От бизнеса с боклука в България печелят частни фирми концесионери. Докато общините, на чиито територии са изградени регионалните депа, са в неизгодна позиция. Според кметовете на малките общини от Хасковска област, таксите за депониране на отпадъци в депата са необосновано високи и непосилни за местното население.
Темата с боклука за пореден път скара кметовете на общините от Хасковска област. Причина за конфликта е, че от юли догодина, държавата затваря градските сметища и задължава общините да изхвърлят отпадъците на регионалните депа, които в Хасковско са две - в Харманли и в село Гарваново.
Освен по-високи транспортни разходи, хората от малките общини ще трябва да плащат и в пъти повече за депониране на боклука. Оказа се, че у нас тази такса не се контролира. Така в Монтана например депонирането на тон отпадъци струва 14 лева, а в Харманли - 24.
Причина за драстичните разлики в цената на боклука е, че изградените с държавни и европейски пари регионални депа се стопанисват от общините, където се намират. Затова и таксата за депониране се определя от съответните общински съвети. Това, според някой кметове, трябва да се промени.
Стефан Димитров - кмет на община Димитровград: Нормално и логично е, след като държавата разработва оперативни програми и прави регионална политика, да са нейна собственост и депата, така че бивайки нейна собственост, тя да определя параметрите и да има справедливо отношение за всяка една община.
Според кметовете на малките общини, съществува и друг вариант: регионалните депа да станат смесени дружества, в които да участват всички общини, които изхвърлят боклука си там. Това, според тях, ще гарантира справедливо разпределение както на разходите, така и на очакваните облаги. Защото до няколко години от боклука на депото край Гарваново например ще се произвежда ток, който не може да се продава, но може да се използва от администрациите на общините, с чиито отпадъци е произведен.
