Председателят на Държавната агенция за Национална сигурност Петко Сертов, е уверил генералните директори и главните редактори на централните медии в България, че не са подслушвани журналисти. Това съобщиха след среща в агенцията днес, председателят на Съюза на издателите и на Съюза на националните електронни медии.
Близо 2 часа прекараха главните редактори и собственици на централните медии зад стените на ДАНС. Точно в 14.30 часа те бяха приети от Петко Сертов, за да връчат писмено искането си за обяснение по изнесената от депутати информация за разработка под име "Галерия", в която има подслушвани журналисти. Според депутатите, посетили ДАНС два дни по-рано, имената на журналистите са попаднали в операция по повод разкриване на изтекла в медиите класифицирана информация от Агенцията.
"Сертов залага пред нас честната си думи и залагайки оставката си срещу това, заяви, че няма журналист, подслушван от медиите, във връзка с неговата работа по политическа поръчка в медиите от нашите творчески съюзи", заяви Тошо Тоешев.
"Видяхме папките, които са разглеждали тези депутати, и искам да споделя, че нито една медия и нейни журналисти не са били обект на такива разработки", съобщи и Радосвет Радев.
Медийните босове бяха категорични, че, както и депутатите при срещата със Сертов, разпечатки на разговори с журналисти не са видели
Председателят на ДАНС обещал следваща среща с по-детайлна информация по случая.
Според депутата Борислав Българинов
ДАНС все още разработва журналисти и политици.
Той е видял с очите си папката с кодово име "Галерия".
Депутатът Борислав Българинов е убеден, че журналистите и политиците все още са под прицела на ДАНС, а разработката "Галерия" не е прекратена.
"Не, тази проверка продължава и в настоящия момент. Сега тази проверка е много всеобхватна и все още не е прекратена, не е архивирана и не е завършила с някакво заключение", заяви Борислав Българинов.
В ДАНС отварят папката "Галерия" в началото на август. Събраната информация за журналистите е повече от информацията за политиците.
"Тази папка съдържаше информация за голяма част от медиите в България и за журналистите, които по един сериозен начин определят общественото мнение. Имаше и лични данни, имаше и други данни, които говорят за личния и професионалния живот на тези хора", допълни Борислав Българинов.
Според депутата службите са използвали специални разузнавателни средства срещу журналистите и политиците.
Проверката започва по сигнал за изтичане на класифицирана информация.За Българинов е ясно кой в ДАНС е поръчал проверката, но все още отказва да го назове.
"Един определен кръг от ръководството на ДАНС, защото проверката е започнала много преди да се знае от председателя на ДАНС това нещо, според мен, кръгът е ограничен от хората, които са започнали тази проверка и смятам, че тя трябва да бъде довършена от прокуратурата", добави Борислав Българинов.
Депутатът смята, че събраното няма да помогне, за да се разкрие източника на класифицирана информация.
Всички депутати, които видяха папката "Галерия" са убедени, че в ДАНС не са им показали всичко. И, че е спестена информация дали освен срещу журналисти и политици са използвани СРС-та и срещу бизнесмени.
Специален отдел в МВР има привилегирован технически достъп
до мрежите и масивите на БТК и мобилните оператори, научи bTV от експерти в телекомите. Законът за ДАНС пък изрично указва, че агенцията, оглавявана от Петко Сетров, има независим пряк достъп до всички фондове и масиви на МВР. Това, според служители в мобилните оператори, позволява на МВР и ДАНС безпрепятствено да следят и записват нашите телефонни разговори.
Законът за специалните разузнавателни средства регламентира единствено как става подслушването на телефоните, но не и достъпа до разпечатки с историята на нашите обаждания.
Официалната статистика за подслушванията е оскъдна и остаряла във времето.
От януари миналата година до март тази година, по данни на прокуратурата, са регистрирани близо 8 000 искания за подслушване.
Около 46% от заявките са по линия на МВР. Близо 37% от страна на прокуратурата и малко над 16 на сто са по поръчка на ДАНС и Национална служба „Сигурност” - преди януари тази година.
При СРС-тата има стриктен съдебен контрол. Данните с кого общуваме по телефона се контролират само от наредба на МВР №40.
В нея никъде не е записано кои точно служби имат право да събират разпечатки от масивите на телекомите.
Според депутата от парламентарната комисия по транспорт и съобщения Румен Ангелов ДАНС нямат право да четат разпечатки с история на нашите разговори.
"...Когато е писан закона за електронните съобщения ДАНС не съществува като институция и затова ДАНС няма право да ползва информация от телефонни разпечатки", коментира депутатът.
Румен Ангелов предлага спешна законова поправка, достъпът до разпечатки да се забрани, освен ако информацията не е нужна за разкриване на тежки престъпления.
"Ние като граждани нямаме защита, никаква защита, защото много неясно, много неточно е записано, че такава информация може да се ползва от МВР за предотвратяване на извършване на престъпления, а не на тежко престъпление".
Интересното е, че полицията и прокуратурата за дребни престъпления и по-маловажни случаи искат разпечатки за обаждания и информация за локализиране местонахождението на заподозрян абонат директно през мобилните оператори. На ден през оператор минават средно поне 200 специализирани запитвания.
