Момиче, което през последните 10 години, всеки втори ден от седмицата отива в болницата, за да получи поредната доза живот - от хемодиализа. След 10-годишното чакане на донора, който може да я спаси, Адриана се влошава - чупят и се костите, няма здрави вени за кръвопреливането, а наскоро са и махнали и тумор, получен след хемодиализата.
Поредните 4 часа диализа и Ади ще има два дни в къщи без игли и болки. Ще пази строга диета и ще пие по много малко вода.
"Бъдещето й е на диализа или трансплантация, но системата не е добре развита", каза д-р Александър Осиченко.
"В света никоя държава не си държи децата по десет години на диализа. Това е престъпление", коментира майката Албена Чапкънова.
И докато дъщеря им расте между апаратите в болницата и стените в къщи, защото не ходи нормално на училище, семейството събира пари-левче по левче
"6 хиляди евро сме събрали дотука за 10 години толкова събрахме", каза майката на Адриана.
Трансплантацията в чужбина е около 100 000 евро, но и там трябва да имаш донор.
Нито майката, нито бащата, нито братът на Ади, който се е родил с четири бъбрека са подходящи за неин донор. Така присъдата на момичето става окончателна - да чака донор тук, докато е жива. А майка й да я обслужва и когато се влошава и когато е по-добре.
Майка й опитала да стане личен асистент, но не успяла, тъй като в кв. "Дружба" имало само две бройки, които са заети. Две бройки за личен асистент на всички инвалиди в цял един квартал. Звучи жестоко, но по-жестоко е, че докато майката се моли за работа, Ади се моли някой да й подари живот.
"Така мислех, че ще ми даде някой бъбрек, но чакаме толкова години. Моля ви помогнете ми", каза Адриана.
От Министерството на труда и социалната политика обещаха да разгледат още веднъж документите на болното момиче, за да преценят дали майката е подходяща за личен асистент. Обясниха ни още, че няма квотен принцип за назначаване на лични асистенти, така че било невъзможно социални грижи в квартал Дружба да ограничават броя на назначените.
Времето
