Районът на Родопите е бил изключително богат на свещоливници. Тази в двора на църквата "Успение на Пресвета Богородица" е най-старата. Неслучайно свещоливницата се е намирала в една сграда с килийното училище - две огнища на светлина - на познанието и на богопочитането.
„Забележете названието - свещ. Това съвършено ясно е свързано със свещеното, а свещеното е свързано отново със светлината. Светлината е култура. Светлината и огънят са дадени от Прометей на хората, за да отдели хората от животните. Оттогава започва, в края на краищата, културният живот на човечеството”, смята тракологът в НБУ проф. Иван Маразов.
„Свещта е светлината на Евангелието и на Христовото учение, т.е. всяка една свещичка, която гори в храма това е именно светлината, която Бог ни е дал тука на нас хората”, обяснява отец Иван Маренцки.
Идеята е сбирката, която вече е част от атракционите в Златоград, да прерасне в Музей на светлината. В християнската религия свещта е материалният атрибут на свещеното. Затова и производството на свещи се превръща в основен занаят още в дълбока древност.
