Допреди 150 години от там е текла пълноводна река. Още по-отдавна по нея идвали кораби от Европа, сред които и легендарният „Радецки". За това свидетелстват статии на австрийски военен журналист.
„С кораба „Радецки" са идвали всеки ден и са пътували - това цялото е било направено с шатри, а в селата Срацимир и Бръчма са отсядали за по-дълго време и са идвали с бастуни, с патерици и са си отивали без тези неща”, разказа Станчо Маринов, бивш кмет на село Срацимир.
За благодарност всеки оставял каквото може. Местната турска власт и църковната гръцка обаче не могли да се разберат кой да прибира печалбата от святото българско място. Затова забранили на свещеника да служи, но хората продължили да се стичат тук.
„Съвсем случайно Ангелуш открива тази вода, след като сам той е имал рани и се е мил, животните дето са имали рани също ги е мил, той е бил овчар и е помогнала тази вода - и на него, и на животните. И по този начин се разпространява, че тази вода е лековита”, каза Костадинка Кунчева. Хората вярват в силата на водата и днес.
На Великден владиката на Доростолската епархия прави тържествен водосвет на Аязмото и така продължава делото на предците си, който са искали мястото да остане свято. И макар пълноводната река вече да я няма, желанието на някогашния свещеник Ангелуш тук да се служи на български език пред поклонниците, вече е изпълнено.
