Във втория ден от Шестия Църковен събор в Рилския манастир беше решено да не се връща старият църковен календар и българските православни християни да продължат да отбелязват църковните празници както до сега. Освен това се реши, името на събора да остане само църковен, а не църковно-народен, за какъвто беше обявен.

Случайни туристи, дошли да запалят свещичка в Рилския манастир, станаха съпричастни на свещеническите вълнения. Разбрали, че едно от първите неща, обсъждани по време на заседанието на членовете на най-висшия църковен орган е евентуалното връщане на стария църковен календар, туристите от Варна разпалено коментираха.

"По-добре да си остане както е било, мисля, че старите хора са свикнали с по-други традиции".

"Много пъти се бъркаме със стари именни дни, нови именни дни, това може би обърква хората, но както старите са свикнали по старому си карат, ние новите си караме по новому".

След първите днешни дебати бе решено:

"Тогава, когато беше приет новият календар, това доведе до голям смут и разкол в Православната църква и сега имаше опасения от някои делегати, че ако пак се приеме старият календар, може да предизвика смут и нови разколи и противоречия между народа. Засега беше решено, че не съществува остра необходимост, такава точно, поради тези съображения, защото важни са събитията, а не датите", съобщи отец Боян Саръев.

Иначе основните вълнения, които и днес преживяваха свещенослужителите, бяха от различно естество.

"Да събудим съзнанието на хората, че Българската православна църква не е институция, която трябва да бъде уважавана и обичана за нейните заслуги в миналото й, ние не сме активни борци против нещо си, които да ползват вечни пенсии и уважение за нещо си", казва епископ Тихон, викарий на Западноевропейската епархия.

Промените в устава на църквата имат за цел и да изчистят текстове, които са приемани по време на комунистическия режим. Представители на православни неправителствени организации са притеснени, че проектът за нов устав предвижда да се намали броя на миряните, които участват в избора на патриарх.

Пламен Сивов е изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен”, която от създаването си през 1994 година работи за популяризирането на благотворителността основана на православните ценности и засилване на публичното присъствие на българската православна църква.

Според него, ако се намали броят на миряните при избора на патриарх, каквото е предложението за промени в устава на Българската православна църква, ще се наруши традицията и ще се ограничи участието на миряните в управлението на църквата. Според Пламен Сивов, смущаващо е и това, че проектът за устав е бил разпространен в последния момент преди Църковно-народния събор.

"Процесът за обсъждане на един такъв църковен устав щеше да спечели, ако той беше дискутиран. Ясно е, че решенията зависят от събора, но аз съм убеден, че в България има достатъчно грамотни хора, и компетентни юристи, каноници и богослови, които можеха да вземат едно пълноценно участие", заяви Пламен Сивов.

Липсата на официална информация, както и на обща църковна позиция по различни обществени въпроси също са проблеми, върху които трябва да се работи, смята още той.

"Когато става дума за определен вид закон, когато става дума за Закона за трансплантациите например, за Семейния кодекс - това са вече въпроси, които на 100% изискват някаква църковна реакция", добави Сивов.