Всеки месец средно по 300 българи подават заявления, за да прочетат досиетата на своите семейства от времето на тоталитаризма. И научават зловещи истини. Родният дом на д-р Стефан Велчев е на една от главните софийски улици. Но спомените от детството му носят горчивина.

„През 65-та година моят баща д-р Китанов напуска България с екскурзия на Балкантурист и остава в Гърция, където иска политическо убежище, разказва Велчев.

Бащата д-р Кирил Китанов е обявен за невъзвращенец. Бягството преобръща живота на  неговите близки, останали в България.

„Моите съученици ме наричаха ме син на предател, изменник. Трябваше да променя името си по давление на ДС. Така приех името на моята майка, като на едно извънбрачно дете”, каза д-р Велчев.

Не е виждал баща си. Никога. Едва след смъртта на своите родители синът отваря досието на своето семейство. Открива ,че името на баща му е включено в списък на т.нар. "вражеска емиграция". Разсекретените документи разкриват и методите, по които са следени близките, останали в България.  

„Спрямо семействата на невъзвращенците се е прилагало мероприятие „ВИХРЕН"- контрол на служебната и на личната кореспонденция. „ПИРИН"- подслушване на домашен и служебен телефон. „РОДОПИ"- подслушване чрез монтиран микрофон в дома.

Обект на тази репресия са близките на над 8 хиляди българи, които напускат страната между 1944 до 1972 година и са обявени от държавата за "вражеска емиграция"”, каза Екатерина Бончева, Комисия по досиетата.

За драмата на тези, избрали да избягат от България в годините на социализма, и за насилието срещу техните семейства – вижте разказа на Кристина Баксанова в "bTV Репортерите".