Каролина Пали от университета на Лийдс и Фрайнстайн Зигмундсон от университета на Исландия изчислиха ефекта от топенето на ледника Вахтнайокутъл върху земната кора и магмата под него. Ледникът, който е най-големият в Исландия, се топи със скорост 5 куб. км на година. С изчезването на леда натискът върху скалите дълбоко под него намалява. Това увеличава скоростта, с която скалите се стопяват в магмата с 10%.
В Исландия има няколко активни вулкана под леда. Последното голямо изригване е от 1996 г. в Гялп, а преди това - през 1938 г. Интервалът е от 58 години. Според Пали и Зигмундсон допълнителната магма, получена заради топенето на ледовете, е достатъчна да захранва вулканични изригвания през период от 30 години.
Положението в Исландия обаче не означава задължително, че скалите ще се топят по същия начин по целия свят. Вахтнайокутъл е на границата между две плочи. Възможно е именно това да увеличава ефекта от по-малкия натиск.
Намаляването на ледовете ще има още един ефект върху вулканите, който ще е много по-разпространен. При промяна на натиска върху земната кора геологическото напрежение в нея също ще се променя. Това ще увеличава вероятността от изригвания, включително и на нови места.
(БТА)
