Най-големият взрив в българските железници става на днешната дата - девети март 1985та година. Тогава следствието доказа, че това е терористичен акт, организиран от противниците на така наречения Възродителен процес и смяната на имената на българските турци. Както всяка година, и днес свидетелите се събраха на мястото на трагедията.
9 март, 21.40 минути, селото гледа мача Левски-ЦСКА. Мачът, след който отборите бяха наказани и преименувани. Неприятна картина гледа полковникът от Строителни войски Никола Начев с приятелите си. И си тръгва преди финала. Без да знае, че ще се натъкне на още по-неприятна картина. На 100 метра от гарата.
„Така гръмна влакът и такава светкавица изхвръкна, че отиде над билото на Стара планина”, обяснява Никола Начев.
Загиват седем души, две са деца - на 12 и на 13 години. Никола Начев разказва, че оглушалите и осакатените никой не ги споменава. Вече 23 години не се знае колко са.
„Картината беше страшна, ужасна направо. Излизат хора - припадат, деца пищят, тръгнах да обиколя влака...”, разказва Начев.
Извършителите са задържани. През 1988 година са осъдени на смърт от Върховния съд. Никола Начев не крие, че трагедията е част от Възродителния процес. Той също е участвал в него. Ходил от село на село и уговарял хората с турски имена да ги сменят. Сега като гледа гарата в Буново - нищо не се е променило. И споделя, че никъде в природата нищо добро не става със сила.
На изпроводяк Никола Начев споделя, че близките на загиналите не идват тук. Затова винаги запалва по една свещ повече.
