Най-големият взрив в българските железници става на днешната дата - девети март 1985та година. Тогава следствието доказа, че това е терористичен акт, организиран от противниците на така наречения Възродителен процес и смяната на имената на българските турци.

Както всяка година, и днес свидетелите се събраха на мястото на трагедията.

9 март, 21.40 минути, селото гледа мача Левски-ЦСКА. Мачът, след който отборите бяха наказани и преименувани. Неприятна картина гледа полковникът от Строителни войски Никола Начев с приятелите си. И си тръгва преди финала. Без да знае, че ще се натъкне на още по-неприятна картина. На 100 метра от гарата.

„Така гръмна влакът и такава светкавица изхвръкна, че отиде над билото на Стара планина”, обяснява Никола Начев.

Загиват седем души, две са деца - на 12 и на 13 години. Никола Начев разказва, че оглушалите и осакатените никой не ги споменава. Вече 23 години не се знае колко са.  

„Картината беше страшна, ужасна направо. Излизат хора - припадат, деца пищят, тръгнах да обиколя влака...”, разказва Начев.

Извършителите са задържани. През 1988 година са осъдени на смърт от Върховния съд. Никола Начев не крие, че трагедията е част от Възродителния процес. Той също е участвал в него. Ходил от село на село и уговарял хората с турски имена да ги сменят. Сега като гледа гарата в Буново - нищо не се е променило. И споделя, че никъде в природата нищо добро не става със сила.

На изпроводяк Никола Начев споделя, че близките на загиналите не идват тук. Затова винаги запалва по една свещ повече.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google