
“От една страна смятам, че културното разнообразие би разширило много мирогледа ми, така да се каже. От друга страна смятам, че специалността, която искам да уча, в България все още не е добре развита", разказа Филип.
Макар около 20% от бюджета на Франция да е отделен за образование, Филип не може да се възползва от предлаганите стипендии. Те се отпускат само за магистърски и докторски програми.
„В по-голямата част от случаите не е проблемът в плащането на таксите за университетите - проблемът е с намирането на квартира, с парите, които ще са нужни за храна, за учебници, за транспорт, за осигуровки”, каза ученикът.
Преди приемането на страната в Европейския съюз, младежите задължително кандидатстваха централизирано през Френския Културен институт. Сега изпращат документите си директно във френските университети.
Кандидатстването във Франция става още преди учениците да са получили дипломата за средното си образование.
"Най-общо бих казала, че това нещо е началото на януари, за някои учебни заведения това може да продължи до края на юли месец", обясни Бисера Коларова от Френския куптурен институт.
За разлика от досегашните ограниченията, Филип и съучениците му могат да кандидатстват в неограничен брой френски университети. Изпитът за прием отпада, но е необходим документ за владеене на езика.
Според Филип въпросът: "Защо искам да уча във Франция?" няма един отговор. Решаваща е основната разлика - на Запад е лесно да бъдеш приет, но е трудно да завършиш.
Така, когато Филип да завърши избрания френски или друг европейски университет, дипломата му ще гарантира, че той е сред най-добрите професионалисти на пазара.