За да получи диплома, всеки ученик ще държи два изпита - задължителен по български език и литература и по още един предмет избран от ученика. Всяко явяване на матурата ще е безплатно.

Явяването на матури ще става в три сесии годишно. И двата задължителни изпита ще имат юнска, септемврийска и януарска сесии. Първата дата на изпита по български език и литература за цялата страна е 9-ти юни. Ученикът, обаче, има право да се яви на следващата дата - 4-ти септември. Ако не желае да кандидатства в университет и не му трябва веднага дипломата, зрелостникът може да се яви на матурата на 5  януари 2004-та година.

На изпит по предмет, избран от ученика, зрелостникът  може да се яви на една от трите дати - 12 юни, 10 септември 2003 г.  или 8 януари 2004 г. 

"Както виждате, съобразили сме се с потребностите на българския ученик, така че да му създадем възможност да кандидатства в български висши училища и такива по света", казва София Димитрова, директор на дирекция "Средно образование".

"Ние вече разполагаме с онези лигитимни инструменти, които биха подтикнали всички ни към едно по-активно сътрудничество, към по-активно разбирателство, за да направим зрелостния изпит не само изпитание за зрелостниците и за зрелостта на нашето общество!", каза министърът на образованието и науката Владимир Атанасов.

За запазване анонимността на ученика ще бъде създадена национална комисия по оценяването, разделена в 7 региона на страната. Писмените работи ще бъдат подпечатвани с еднакъв за всички печат. Регионите ще разменят помежду си пликовете и така ще се избегне вероятността учител да проверява работата на свой ученик, твърдят от образователното министерство. В националната комисия ще влизат учители и университетски преподаватели.

Всеки завършващ ученик трябва да получи от училището, в което учи, безплатна бланка за матурите. В нея до 20 ноември той трябва да посочи кога ще се яви на изпитите по български и по другия предмет, избран от него.

"Това трябва да бъде предмет, по който той е най-добре подготвен и до известна степен ще определи бъдещото му кандидатстване във ВУЗ, ако е решил това", поясни София Димитрова.

Освен двете задължителни матури, учениците могат да полагат по желание трети зрелостен изпит. Датата за него е 16 юни. В българските училища в Будапеща, Прага и Братислава, матурата по български език и литература е на 13 май, а по всички останали предмети - на 16 май.

Изпитът по литература  е писмен с продължителност пет астрономически часа. На кандидатите се раздава текстът, върху който трябва да се работи. Жанрът на писмената работа е интерпретативно съчинение върху конкретен литературен текст. По решение на  висшите училища резултатът от матурата може да получи статут на приемен изпит

Според специалистите  интерпретативното съчинение гарантира проверката на езиковите компетентости, способността да се създаде цялостен и завършен текст, като се използват различни типове аргументация.

Изпитът по литература включва 15 автори със избрани техни произведения:

Христо Ботев

поезия: “Майце си”, “Елегия”, “До моето първо либе”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър”, “Моята молитва”, “Обесването на Васил Левски”.

 

Иван Вазов

поезия: “Българският език”; “Епопея на забравените” - “Левски”, “Паисий”, “Кочо”, “Опълченците на Шипка”; разказът “Дядо Йоцо гледа”; повестта “Чичовци”; романът “Под игото”.

 

Алеко Константинов

фейлетонът “Разни хора, разни идеали”; книгата “Бай Ганьо”.

 

Пенчо Славейков

поезия: “Cis moll”, “Ни лъх не дъхва над полени”, “Спи езерото; белостволи буки”, “Самотен гроб в самотен кът”; поемата “Ралица”.

 

Пейо Яворов

поезия: “Градушка”, “Заточеници”, “Ще бъдеш в бяло”, “Две хубави очи”, “Сенки”, “Две души”.

 

Елин Пелин

разкази: “Ветрената мелница”, “Косачи”, “На оня свят”, “Чорба от греховете на отец Никодим”,  “Занемелите камбани”; повестта “Гераците”.

 

Димчо Дебелянов

поезия: “Черна песен”, “Пловдив”, “Да се завърнеш...”, “Помниш ли, помниш ли...”, “Спи градът”, “Сиротна песен”.

 

Христо Смирненски

поезия: “Ний”, “Юноша”, “Старият музикант”, “Цветарка”, “Зимни вечери” .

 

Гео Милев

поемата “Септември”.

 

Атанас Далчев

поезия: “Прозорец”, “Болница”, “Стаята”, “Къщата”, “Повест”, “Книгите”.

 

Елисавета Багряна

поезия: “Кукувица”, “Стихии”, “Бретан”, “Ръцете”.

 

Йордан Йовков

разкази: сб. “Песента на колелетата” - “Песента на колелетата”, “Последна радост”; сб. “Старопланински легенди” - “Шибил”, “Кошута”, “Индже”; сб. “Вечери в Антимовския хан” - “Албена”, “Другоселец”; сб. “Женско сърце” - “Серафим”.

 

Никола Вапцаров

поезия: “Вяра”, “Писмо”(“Ти помниш ли...”), “История”, “Завод”, “Кино”.

 

Димитър Димов

романът “Тютюн”.

 

Димитър Талев

романът “Железният светилник”.

 

Държавният зрелостен изпит по математика продължава 5 астрономически часа. Изпитът е писмен. Темата съдържа 8 задачи /алгебра и геометрия/, които са разделени в три групи по трудност.  Първата група съдържа задачи, които се решават с пряко приложение на изучените теореми, свойства или стандартни алгоритми. Втората група задачи се решават на базата на използване на аналитико-синтетични разсъждения. Задачите  от третата група са задачи с повишена трудност. Броят на задачите в съответните групи е: първа група - 3 задачи, втора група - 3 задачи и трета група - 2 задачи.

 Пълното решение на всяка задача се оценява с 10 точки. Изпитът се счита за успешно издържан при получени поне 17 точки. Оценка отличен се получава при получени поне 68 точки. Максималният брой точки е 80.