Най-важното:

  • Грижата за човек с Алцхаймер е изключително натоварваща и често води до физическо и емоционално изтощение на грижещия се.
  • Пренебрегването на собствените нужди може да доведе до бърнаут, депресия, тревожност и други здравословни проблеми.
  • За да бъдете ефективни в тази роля, е нужно да се грижите и за себе си чрез почивка, сън, правилно хранене и търсене на подкрепа – включително чрез групи като „Алцхаймер кафе“ или психологическа помощ.

Да се грижиш за близък човек, който страда от деменция или Алцхаймер, е нещо, което преобръща живота на 180 градуса.

Всеки ден е ново предизвикателство, нови проблеми за решаване, непрекъснат низ от нужди, които да бъдат задоволени, внимание, което да бъде дадено, логистика, отговорности... Понякога в този отговорен житейски пъзел, който редите ежедневно, може да се окаже, че липсва едно много важно парченце – грижата за вас самите.

Често се случва хората, които полагат грижи за близък с подобно състояние, да пренебрегват собствените си нужди, както физически, така и психически. А всъщност това, че се превръщате в основния човек, на който те разчитат за всичко, ви влияе на дълбоко емоционално, физическо и дори финансово ниво.

Да се грижите за себе си в тази ситуация не е егоистично, дори напротив – то има положителен ефект както за вас, така и за човека, за който полагате грижи у дома. Да бъдете по-добрата версия на себе си е важно за всички, но най-вече за тези, които разчитат на вас. И въпреки, че животът ви се е превърнал в смесица от страх, обич, умора, вина, яд, има начин той да е пълноценен за всички.

Но как да не изгубите себе си в това море от отговорности? Как да продължите да бъдете човек, който обича, без да получите бърнаут и да се удавите в грижите?

Какво означава да се грижиш за човек с Алцхаймер

Ежедневни предизвикателства и отговорности

Животът на близък с деменция и грижата, която той изисква, не свършва с това да му осигурите храна и лекарства. На първо място идват търпението и обичта, а на второ – всички битовизми, започващи от помощ при обличане, къпане, хранене, ориентиране във времето и пространството. Но едно от най-тежките предизвикателства е, че вашият близък – майка, баща, баба, брат, започва да ви забравя. А това боли.

Забравянето на имена, неразбирането на прости неща, объркването през нощта – всичко това може да ви изцеди психически и физически. Вие се превръщате в един стожер на нормалостта и достойството на близкия човек, редом с помощта, която му осигурявате.

Емоционалното натоварване и ролевата промяна

Случва ли ви се да се чувствате като родител на родителя си? Не сте сами. Всички, които минават по този път, влизат в тази роля, която всъщност не са избрали. Това е вид загуба на идентичност, за която не се говори много, но затова пък може дълго да ви тормози. „Къде изчезна връзката дете – родител?“ също вероятно е въпрос, който си задавате. Редом до този: „Кой съм аз сега?“

Грижещият се като втори пациент

Малко хора, дори тези, които минават през това, осъзнават, че грижещият се също се нуждае от грижа. Статистиката показва, че хроничният стрес, несигурност и постоянното притеснение често водят до депресия, тревожност, високо кръвно налягане, безсъние и дори понижен имунитет. В дългосрочен план тези състояния могат да влошат значително здравето ви или с други думи - докато вие борите за другите, собственото ви тяло ви предава.

Бърнаут и защо трябва да го разпознаете навреме

„Уморен съм“, „Нямам сили за това сега“, редом с липсата концентрация, апатия, често прикриват други по-сериозни симтоми като загуба на интерес към живота, безсилие, раздразнителност. Всичко това са симптоми на бърнаут или буквално „прегаряне“. Това е реално, опасно и често пренебрегвано състояние. Ако тялото и умът ви ви дават тези сигнали и усещате, че сте на ръба, това не е симтом на слабост, а признак, че трябва да спрете и да потърсите помощ. Близък човек, някой, който минава през същото или психолог са най-добрите ви опции.

Физическото и психическо здраве са неразривно свързани

Тялото и умът са в постоянна връзка. Когато сте изтощени, дори най-малката грешка или обида от болния човек се усеща като удар. А ако тялото ви боледува, психиката ви бързо рухва. Затова – яжте пълноценно, движете се, дишайте дълбоко. Отделяйте време за нещата, които винаги сте обичали. Споделяйте моменти със семейството и приятелите си, не се изолирайте от света и не се вглъбявайте единствено в ролята си на грижещ се.

Много хора изпитват вина, когато потърсят помощ от друг или си вземат почивка. „Ако аз не се грижа, кой ще го направи?“ Но истината е, че ако вие рухнете, няма да може да помогнете на никого. Поставянето на собствени граници не е егоизъм, а зрялост. Позволете си да имате нужди. Позволете си да споделите отговорността.

Как да се справите със стреса, умората и емоционалната тежест

Физически похвати за управление на стреса

  • Дишайте дълбоко: Правете 5 минути дихателни упражнения всеки ден. Медитацията също е полезна техника, с която може би тепърва трябва да се запознаете. Проучванията обаче показват, че 15 мин. медитация дневно може значително да повлияят на менталното здраве.
  • Водете дневник и си направете график: Записвайте емоции, трудности, благодарности – всичко, което сте почувствали през деня и по някакъв начин ви е повлияло, позитивно или негативно. Дори записването на лист хартия е вид валидация на чувствата. Полезно е и да „работите“ по график, тоест да подредите ежедневието си така, че бързо да влезете в ритъм, да знаете кое след кое следва и да не се стресирате излишно, че нещо сте забравили. 
  • Намерете време за нещо любимо: Четене, градинарство, музика – нещо, което обичате. Не игнорирайте хобитата си, дори напротив – намерете време за тях и го отделете, за да презаредите батериите си. В крайна сметка това е същността на хобитата и тяхната важност не е за подценяване.

Сън, хранене, движение

Когато денят е запълнен с грижи е лесно да пренебрегнете някои основни нужди. Случва ли ви се да ядете на крак? Случва ли ви се да си лягате късно? Или да си кажете, че днес ще отделите половин час за разходка, но междувременно изниква нещо, което ви се струва по-важно? Тези неща са лесно пренебрежими, но именно те са котвата, която ви държи физически стабилни. Сънят не търпи отлагане - той е възстановяване. Храненето не е задача – то е гориво. А движението не е лукс – то е освобождение.

Групи за взаимопомощ – силата на общността

Групите за подкрепа събират хора, които преживяват същото като вас – съмнения, вина, безсъние, самота. В тях може да се споделя, без да бъдете съдени, без да изпитвате вина или срам от емоциите, които изпитвате. Може да чуете история, която огледално отразява вашата. И да си кажете: „Не съм сам.“

Точно такава е и инициативата „Алцхаймер кафе“ – пространство за подкрепа, организирано от Selenogin Super, съвместно с асоциацията Алцхаймер България. В него хора намиращи се в София, грижещи се за близки с деменция или Алцхаймер, могат да разговарят с психолози и експерти, както и с други хора в същата ситуация като тяхната. Участието в „Алцхаймер кафе“ е със свободен вход – всеки може да се включи, да сподели своята история, текущ проблем или чувства, които го измъчват, а отсреща да получи разбиране, емоционална подкрепа, както и много полезна информация относно живота с Алцхаймер и деменция. Срещите са неформални, но изключително ценни – те връщат усещането за разбиране, съпричастност и принадлежност.

Повече за инициативата можете да научите тук: Алцхаймер кафе.

Психологическа помощ

Макар понякога търсенето на помощ от психолог да е табу, работата с такъв може да бъде истинско спасение за някои хора. Не защото имате ментален проблем, а защото имате нужда от душевно освобождение, валидация на всички чувства и емоции, които изпитвате и насока в правилния път. Психологът няма да реши проблемите ви с магическа пръчка, но може да е нужният отдушник, от който имате нужда, отвъд близките ви хора.

Заключение: Вие също сте важни

Погълнати от грижите за любим човек може често да забравяте, че вие също сте човешки същества. Че имате своите лоши дни, емоции, моменти, в които просто искате да си починете и да споделите отговорността с някой друг. Запомнете, че грижата за вас самите не е изневяра, а необходимост. Че вашият живот не трябва да бъде поставен на пауза, макар и променен. Че това е единственият начин да сте пълноценен човек както за себе си, така и за най-близките ви хора, а особено за тези, които разчитат изцяло на вас.

Източници:

https://www.alz.org/help-support/caregiving/caregiver-health/caregiver-stress

https://www.alz.org/help-support/caregiving/caregiver-health

https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/dementia-taking-care-of-carers

https://www.alzheimers.org.uk/get-support/help-dementia-care/looking-after-yourself

https://www.dementia.org.au/living-dementia/family-friends-and-carers/self-care-carers

Да не се превишава препоръчваната дневна доза от 1-2 таблетки. Не е заместител на разнообразното хранене. Да се държи далеч от деца.

Заявление БАБХ №24306/01.11.2021г Т222104103/22.11.2021г