По последни данни на БНБ българските спестявания към края на април са нараснали с 11% спрямо същия период за 2024 г.
Това е новина, която на пръв поглед ни казва, че спестяваме повече. Оказва се обаче, че родната пестеливост има богато минало на смешни, тъжни и дори кървави истории.
От кътането в долапи и скринове, през влоговете в банки, спестовността на българите преодолява всички епохи с небивало въображение.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Пенчо Пенчев е професор по стопанска история в УНСС, автор на изследването „Стопанска България“.
От него научаваме, че първите свидетелства за спестяване у нас са от времената на Възраждането и „Гераците“ на Елин Пелин.
„Йордан Герака съхранява средствата си като не се доверява, не казва къде е златото му дори на синовете си. И това е напълно вярно. Българинът обикновено спестява така, че рядко дава малкото си средства в кредитна институция. Предпочита да държи парите си обикновено в земята или на някое друго сходно място“, казва проф. Пенчев.
На въпроса доколко е бил богат българинът той напомня, че богатството не се измерва само в пари, а и в имоти – българинът е разполагал със земи.
„Когато има излишни средства, ако не ги държи в себе си като „бели пари за черни дни“, предпочита да купи земя“, уточнява преподавателят от УНСС.
След Освобождението, въпреки новата държавност, българите не поверяват спестяванията си на българските банки. Показателен за финансовата култура на нашите предци е първият сблъсък на народа с данъчната ни политика.
„В края на 19. век има една икономическа криза, в следствие на тази криза правителството увеличава данъчната тежест и хората в Североизточна България вдигат истински бунт, има жертви. Този бунт е потушен с войска“, припомня проф. Пенчев.
Ревността към парите продължава и след Първата световна война. В един от най-големите спестовни куриози на 20-те години се въвлича дори министърът на търговията от БЗНС – Александър Радолов.
„Подлъган от сръбски мошеник, тука около София, започва да търси 17 500 скрити златни монети. Понеже е министър, имал е ресурс, и се е подлудила цяла София в търсенето на тези монети“, разказва преподавателят.
Според проф. Пенчо Пенчев българинът потомствено не се доверява на държавата, когато става въпрос за скътаните си пари.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
