Ако за правещите театър има единствен сигурен път, по който може да се тръгне, той е свързан с нейното присъствие. Тя е гаранция за „осмислянето“ на всеки драматургичен текст, за дълбочината на прочита му и за... упояването на зрителя. Защото те я артист, който не искаш да изпускаш, дори за секунда.

Тя, за пореден път, доказва, че е хищник на сцената и властелин на големите пространства с царствено смразяваща хлад. Отново – и гласът, и осанката, и хипнотизиращата магия на очите й, и безспорният й талант я издигат до актриса на световно ниво. Отново – очаквано изумителна. Снежина Петрова в „Засекретено разследване“, в „Театър 199“.

Отново Иван Добчев. Отново с Вирипаев. И отново извън „домашния“ уют на „Сфумато“. Подобно на Entertainment (театър „Възраждане“, 2023) режисьорът поема риск с текст и автор, който не незадължително би трябвало да е лесна хапка.

Снимка: Театър 199 / Симон Варсано

Няма особена изненада в тази, само на пръв поглед, абсурдна пиеса. Тя всъщност е вбесяващо плашеща с близостта на темите до всеки от нас, с (псведо)конспиративната си убедителност и с усещането че (не) можеш да бъдеш от контролираща част на света, в който живееш.

Страхове, предразсъдъци, свобода, взаимоотношения, бизнес отношения, сексуалност, религия, наука, политика, човешки права... В крайна сметка, „Засекретено разследване“ е (любовен) многоъгълник с непрекъснато променящи се дължини на всяка една от страните. Чувствата са тези, които диктуват концлагери, насилие, мъчение, Путин, Лукашенко, както казва една от героините в спектакъла.

Снимка: Театър 199 / Симон Варсано

Роденият през 1974 година в Иркутск автор Иван Вирипаев прави следващ силен опит да начертае линии, които ни разделят и ни лишават от смисъл, от щастие и пълноценност, от колебанието да изчезнеш завинаги, от осъзнаването, че повечето от нас са „отровни гъби“...

Когато става дума са представление със силно актьорско „пребиваване“, има още едно име, което не бива да се подминава. „Нещото, на което най-много се радвам, е, че мога да командвам себе си – като емоция и постъпателност в действията“, казва Даниел Цочев по повод първата си театрална роля през последните седем години. Заявеното за „Есенна градина“ (Малък градски театър „Зад канала“) тук изпъква още повече.

Той е учен, който не просто говори с гласа на д-р Хаус, а моделира многопластов образ чрез всяка мимика на лицето си и всяка нотка в тембъра, чрез всяко от наистина пестеливите движения. Любопитно е, че Снежина Петрова е режисьор на спектакъла, който Цочев създаде в памет на Емил Димитров („На нея с обич“). Сега за първи път застават заедно на сцената.

Глас до гласа. Сила до силата. В един достатъчно силов опит да се надмогне ефекта от слабостта на необикновените, човешки, характеропатични същности.

В „Засекретено разследване“ участват също Нора Малинова, Стефан Саръиванов и Ралица Воденичарска. Преводът е на Стефан Янков. Сценографията е на Зоя Генчева, а музиката – Христо Намлиев.