Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа, е центърът за настаняване от семеен тип в Долна Баня. От пет години негов директор е Лилия Пенова.
„През 1939 г. имотът и сградата са дарени на община Долна Баня за дом за девици – девойки, от Констанца Ляпчева“, обясни директорът на Център за настаняване от семеен тип „Констанца Ляпчева“ – Долна Баня.
Ляпчева е важно име в закрилата на децата у нас. Съпруга е на политика Андрей Ляпчев. Благодарение на нея през 20-те години на миналия век в България се създават сиропиталища, домове, дневни центрове и детски ясли.
-
2 мин.Челна катастрофа на Подбалканския път, има жертва и ранени -
8 мин.bTV Репортерите: Магазин за помощи -
4 мин.Част от къщата на Димитър Талев в Прилеп вече е в български ръце (СНИМКИ) -
2 мин.На 1 юни отбелязваме Международния ден на детето -
3 мин.Започва премахването на сградите на терена на бъдещата детска болница -
2 мин.Жълт код за интензивни валежи и гръмотевици в 5 области
-
2 мин.Челна катастрофа на Подбалканския път, има жертва и ранени -
8 мин.bTV Репортерите: Магазин за помощи -
4 мин.Част от къщата на Димитър Талев в Прилеп вече е в български ръце (СНИМКИ) -
2 мин.На 1 юни отбелязваме Международния ден на детето -
3 мин.Започва премахването на сградите на терена на бъдещата детска болница -
2 мин.Жълт код за интензивни валежи и гръмотевици в 5 области
Председател е на Съюза за закрила на децата в България, а по-късно е наградена от цар Борис III с Орден за човеколюбие – първа степен. Самата Ляпчева няма деца, но именно тя е човекът, заради когото за първи път в България през 1927 г. се отбелязва Денят на детето. Днес частица от нея продължава да живее между стените на този център.
„Базата позволява да се помещават до 20 деца и поради изискванията и критериите са създадени две услуги. Едната е за настаняване на деца от семеен тип без увреждане, който носи името на Констанца Ляпчева – на дарителката и доброволката, а пък другата е преходно жилище за деца“, посочи директорът Лилия Пенова.
Най-голямото дете е на 17 години, а най-малкото – на пет.
„Има деца, които са тук поради раздяла на родителите, защото не се разбират самите родители и решават да се разделят и да създадат нови семейства. Децата, които са от общия брак, са неудобни за единия и за другия. Въпреки че думата "неудобни" звучи много грубо, но е точно така. Другите от причините са, че голяма част от родителите пътуват в чужбина, работят и оставят децата на баби и дядовци, които не могат да се справят с отглеждането и отново се налага извеждане на децата в центровете“, коментира Лилия Пенова.
Персоналът е от 13 души. Опитват се да създадат семейна среда, макар и да са наясно, че не могат да заменят родителите. И все пак в трудните моменти именно те са възрастните в живота им.
„Има деца, които за пръв път отиват на море, тогава е много вълнуващо. Страх ги е от водата, страх ги е от пясъка, всичко им е много чуждо. Всичко им е много различно. За пръв път се качват в автобус, за да отидат на екскурзия. Много неща виждат за пръв път при нас. Имало е деца, които за пръв път виждат дори какво е бельо. Деца, които не са виждали какво е прибор – как да се храниш с вилица, с лъжица, с нож. Има много шокиращи ситуации и много истории, които много хора дори не подозират, че може да има такова нещо в ХХI век. В центъра има дневен режим и правила. Ходи се на детска градина и на училище. В двора има и градина, в която са засадени посеви. Тук за децата е създаден ред, който в повечето случаи е липсвал в живота им у дома“.
Едно от момичетата е в центъра от две години. Обяснява, че се събужда около 06:30 часа, а денят започва с чистене на стаите. Има графици кой къде е дежурен.
„Първоначално не излизах от стаята, тъй като не познавах никой. Децата видяха, че съм се стиснала и че не искам да общувам с никой. Затова се запознах с едно от момчетата, той ми помогна да не се срамувам. Да общувам повече и започна много да ми харесва тук. Тук ни разбират. Първоначално си мислех, че почти никой не ме разбира, но директорката на дома не се държи с мен като директор, а като с приятел“, казва тя. Момичето смята да се занимава с готварство.
25-годишният Валентин Вичев е пример за това как трудното начало в живота невинаги означава неуспех.
„Детството ми беше много тегаво. Като цяло съм изоставен още от бебе по домовете. На 3-4 годинки попаднах в дом за деца в Галати. То беше нещо като детска градина, тъй като всяка събота и неделя идваха родителите и си прибираха децата, а аз оставах. И много често се налагаше, за да не седя сам, самите възпитатели ме взимаха в тяхната къща и ме гледаха като свое дете, грижеха се за мен, за да не се чувствам лишаван, за което съм им много благодарен“.
Първите и най-оформящи години за Валентин минават през институциите в Северозапада. В историята му има много моменти, в които се е отклонявал от правилната посока в живота, но всеки път някаква невидима сила го връща обратно. За пръв път се уверява в това, когато е преместен в дома за деца в Роман.
„Там се запознах с една прекрасна жена, която е директорка на дома. Ивет Симеонова се казва. Като цяло тя там наистина успя да направи детството ми малко по-цветно, тъй като аз по едно време се чувствах доста самотен, защото никой не познаваш, новото момче, постоянно си заобиколен от други хора“, коментира Валентин.
„В Роман идваха много от родителите на децата да ги виждат и виждах как им носят лакомства, виждах как ги прегръщат, как ги целуват. Абе, общо взето изпитват тая майчина любов, която аз така и не изпитвах. И го исках това нещо и просто отидох при директорката и ѝ казах точно какво изпитвам, защо съм тъжен и т.н. И тя ми каза: „Виж, аз знам, че ето тези глухарчета – те действат като писмо. Просто изпрати писмо до майка си и тя ще дойде. И това с глухарчетата така ми остана и всеки ден духах по едно глухарче, за да може един ден тя да дойде и тя дойде. Аз бях в телевизионната зала и тогава директорката дойде и ми каза: „Вальо, имам изненада за теб – майка ти дойде да те види“. И аз като цяло не знаех как да реагирам. Видях жената, която дойде и видях, че ми носеше лакомства и като цяло се зарадвах на това, че имам някакви лакомства“.
