Фермата на Оруел като кабаре. Няма по-добро идейно решение за камерната сцена на „Театър 199“, разкроена от режисьорската фантазия на Десислава Шпатова.

С визията и окото на театрален утопист, тя е изградила своеобразен микросвят, в който литературната творба остава като тънка червена линия, но не и като истинската основа на спектакъла. Който, впрочем, можеше да бъде и моноспектакъл на Снежина Петрова.

Тя обаче е в компанията на четирима подгласници, чиято артистична зрялост изцяло импонира на чудовищния й талант.

Трима от актьорите са нейни студенти – Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов, но са и част от проекта „Медея“, както и Десислава Шпатова, и сценографът Христина Дякова, и композиторът Калин Николов. Екип, сътворил чудеса на Античния театър, а сега чудото се повтаря, макар и в по-малък мащаб.

Младата певица Вирджиния Събева е петият човек на сцената и заслужава специален аплауз. Не само защото това е първата й сериозна театрална роля, а и заради начина, по който се вписва като пееща актриса. 

Във „Фермата на животните“ Снежина Петров играе едновременно три прасета, грухти, квичи, говори на няколко „езика“, влиза в десетина образа – диктува, манипулира, очарова, провокира, разсмива. Тя сякаш излиза от кожата си, но по начин, който й харесва – и така забавлява и себе си, и публиката.  

Представянето й не би трябвало да учудва никого, ако преди това е видял размаха на нейните способности – на 12 май 2015 г. в „Квартет“ и на 28 юни 2019-а – в „Медея“. В кабарето на Шпатова тя е повече от звезда – заради цялостното си присъствие и харизматичност, граничеща с хипнотичност. Тя е артист, който не искаш да изпускаш дори за секунда, защото във всеки момент от нея излиза нещо ново и различно.

И ако се перифразират репликите на едно от поверените й оруелови прасета, с таланта си тя може да свали човешката раса от власт и то да стане така, че да чуят и кокошките от последния ред, и прасетата от първия ред. Смехът в залата е неизбежен.

Какъв ще е животът, когато човекът изчезне? Защо само мъртвият човек е добър човек? Защо във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината се приема за екстремизъм? Защо трябва да водим отчаяна борба, за да видим това, което се случва под носа ни? Защо хората могат да са щастливи, само ако не поставят щастието като цел на живота си?

„Фермата на животните“, с брутална актуалност и откровеност, дава готови отговори, които всеки сам може да получи, стига да има желание за това.

Група животни се вдигат на бунт срещу господаря си с надеждата, че когато той си отиде, ще създадат справедливо и разумно общество, в което ще са равни, свободни и щастливи. С девиза „Напред към ливадата!“ те полагат основите на анимализма, белязан от тъпота и безразличие, и онзи „добитък английски“, възпят като химн с един основен принцип „Четири крака – да, два крака – не!“.

След серия от битки при обора, фермата губи своя статут, за да се окаже, че всъщност е кабаре на изчезващите видове. Въпросът е кои от тях са полезни за общото благо и кои – не.

Защото отвъд прасетата, магаретата, кокошките и козите, има сигнал, че диктатурата винаги е възможна. Там, където абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението, а представителите на средната класа няма какво да губят, освен правилното си произношение.

Преводът на пиесата е на Албена Димитрова-Несторова. Хореографията е на Татяна Соколова.

За автора

Джордж Оруел е псевдоним на Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Индия, където баща му Ричард Уолмсли Блеър работи като британски държавен служител, отговорен за процъфтяващата по онова време търговия с опиум. Още като малък Ерик е върнат в Англия и е отгледан почти изцяло само от майка си.

След като посещава училището „Свети Киприан“ в Ийстбърн, получава кралска стипендия за колежа „Итън“. Завършва през 1921 г. и е изпратен да служи в имперската полиция в Бирма. Почти нищо не се знае за 5-годишния му престой там, освен че се вдъхновява за първия си роман „Дни в Бирма“ (1934).

Когато се връща в Англия, става учител по литература и пише „На дъното в Париж и Лондон“ (1933). Възприема и своя псевдоним Джордж Оруел, съчетание от името на управляващия тогава монарх и любимата на автора река.

Прекарва част от 1937 г. в Испания като доброволец на страната на републиканците срещу Франко. Става свидетел на враждата между сталинистките и троцкистките фракции. Макар и да има ляво мислене, у него се пробужда трайна омраза към тоталитарната съветска система. Ранен в гърлото, той се завръща в Англия. Пише множество трудове на политическа тематика. А когато Великобритания е въвлечена във Втората световна война, той е отхвърлен от военна служба по здравословни причини. Започва работа в Би Би Си и в седмичното списание „Трибюн“.

„Фермата на животните” излиза през 1945 г. По същото време съпругата му Айлийн умира, а недълго преди това двойката е осиновила момче, което Оруел решава да отгледа сам. През последните години от живота си живее на отдалечения шотландски остров Юра и работи усилено върху романа „1984“.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!