Тя обича най-много дъщеря си и сладкишите. Любимите й спомени са от детството, когато е прекарвала повече време при баба си. Когато се връща към тези най-хубави години, усещането за домашен уют се крие в  моментите, в които са разбивали белтъци за кекс и са правили бисквити.

Снимка: Vanilla Kitchen, личен архив

Това минало е оставило най-трайната следа у нея. Сладкарството се превръща в голямата й страст, а като човек, който обича да си похапва десерти всеки ден, тя започва да се интересува как те да бъдат по-здравословни. Започва да експериментира вкъщи и това я увлича толкова силно, че решава да превърне любовта към сладкарството в бизнес начинание.

Така създава Vanilla Kitchen - творческото ателие, в което прави всичко с отношение и търпение. Прави го преди всичко за нас, които не можем без сладкото в живота.

В рубриката ни „Жените на България“ ви срещам с Ваня Иванова, която познаваме като Ванилка, а Ванилницата, както тя нарича сладкарницата си, е голямото й дете, което е доказало успехите си във времето и което я е променило.

Когато се свързах с Ваня, за да я поканя в поредицата ни, тя прие, но при условие да говорим не за бизнеса й, а за ролята на жените днес – да спрем за миг, да помислим за себе си и да бъдем откровени, защото често плащаме висока цена за успехите си.

Всяка жена има своята история и всяка от нас води личните си битки. Животът на Ваня се преобръща преди няколко години, когато любимото й занимание - да приготвя сладкиши, започва да й тежи.

„Бизнесът ми стартира на шега. Имах нужда да творя. Всяка една рецепта, визия, вкусове и декорация – всичко е от мен. Изразявах себе си, а понякога се будех с рецептата“, разказва Ваня.

Когато настъпва най-трудният й период обаче тя не е имала желание и способност да работи. Това й показва, че не е в мир със себе си. Промяната настъпва твърде късно у нея, защото губи най-скъпото си - семейството й се разбива за сметка на професионалното развитие.

„Имаше етап, в който се лутах. Бях в бърнаут. Тогава се замислих какво е важно за мен – семейството, дъщеря ми, работата и аз самата. Но не можех да се справя с всичко“, споделя Ваня.

За да оцелее и да продължи, трябва да затвори една от сладкарниците си и да бъде по-мила със себе си, като се лиши от някой от товарите, които носи.

„Нищо не е на всяка цена. Подредбата на приоритетите е ключът към по-щастлив, уравновесен и спокоен живот“, казва Ваня, която вече усеща промяната у себе си и тя й харесва.

„Някога бързах, а сега мога да спра, да набера люляк, да се порадвам и на вдъхновението за нова торта, да изпия чаша чай спокойно и да се забавлявам с дъщеря ми“, споделя тя.

Не крие, че вътрешната битка е била най-трудна, въпреки решенията, за които времето доказва, че са били правилните. Процесът, в който заглушаваш шума, за да се вслушаш в себе си, винаги е болезнен.

„Идва момент, в който започваш да следваш интуицията си. Помня как опаковах вилица след вилица, когато затваряхме по-големия ни обект и дори не се трогвах. Знаех, че това е краят, но е за добро“, споделя Ваня.

Помни и реакциите на клиентите си, които са били негативни, но е била подготвена да загуби част от тях, за да намери себе си. Отнема й поне година, преди да сподели защо прави крачка назад в бизнеса си и тогава вижда колко жени са поели по нейния път и не знаят как да продължат. Не знаят как да поставят себе си на първо място и да бъдат щастливи.

„Много ни се иска да управляваме бизнеси, да гледаме деца, да бъдем в добра форма и какво ли още не – има жени, които се справят, но аз лично не умея. Не си правим услуга, като се опитваме да бъдем като мъжете – да живеем по техните критерии и разбирания“, разсъждава Ваня.

Губим цялата женственост, на която сме способни, смята тя, а жената трябва да излъчва красотата и хармонията на света около себе си вместо да гледа постоянно часовника си и да е готова за битки.

По-важно за нея обаче е не колко успяваме, а дали се чувстваме добре, дали се усмихваме, дали отглеждаме щастливи деца и дали създаваме близост с тях.

Както вече сте усетили от разказа ми за Ваня, дъщеря й е на първо място. Отделя всяка свободна минута, за да бъдат заедно – да я въвлича в живота си и да се вълнува от нейния. Разбира се, че се забавляват и когато приготвят торти вкъщи.

„Имаше моменти, в които нямах време за нея. Оставях най-скъпия си човек в ръцете на детегледачка“, спомня си Ванилка. Угризенията, които е изпитвала някога, е прикривала с още повече работа.

„Получаваше се, но за кратко. А това беше началото“, разказва тя.

Ваня е направила тежък избор, но въпреки това продължава да поддържа страстта си към сладкарството. Докато се разхожда наскоро, вижда празен магазин, представя си, че името й стои отгоре, вижда дори детайлите, проверява условията, при които може да го наеме, но се спира…

Спира я дъщеря й, която тази година ще започне новото приключение в живота си – училището.

„Тя е моето щастие – какво повече…“

Продължи да четеш