Раздвоението на личността на Флорентино Перес при управлението на Реал доведе до поредната треньорска смяна. Президентът си противоречи постоянно. Действията му са неадекватни и сега. Упреците към Мануел Пелегрини са същите, на които бяха подложиха и неговите предшественици.

1) Шампионска лига - Пелегрини не успя да премине бариерата на 1/8 финалите. Да, Дел Боске триумфира 2 пъти с Купата, но часове след финала в Глазгоу бе освободен.

2) Кралската купа. Пелегрини отпадна в 1-и кръг, а преди него... някой спомня ли си името на последния треньор, с когото Реал печели отличието пред 20 години? Въпреки исторически драми срещу отбори от 2-а и 3-а дивизия при Капело, Дел Боске и Шустер, никой не постави под съмнение треньорския им пост.

3) Ла Лига. Пелегрини не успя да спечели титлата. Дел Боске, Шустер и Капело са го правили и въпреки това бяха неблагодарно изгонени от клуба.

Проблемът на Флорентино е, че иска всичко да се случва на момента. Той не доразви нито едни от своите проекти. Неуместната му политика на трансфери за милиони, колкото повече - по-добре, не позволи да се изгради отбор. С постоянните смени не позволи на треньорите да направят Реал отбор със стил и свой почерк.

Сега идва ред на Моуриньо.

Да, може да спечели Примера - все пък Барса вече показва футболно изхабяване. Може да спечели и 10-ата КЕШ - все пак разполага с най-добрите и скъпи футболисти на света. Но ще го направи в името на крайния успех за сметка на красивия футбол. В мачовете с Барселона и Байерн се видя, че съперникът владее топката средно 65%, а Моу разчита на контраатаки. Това не се харесва на "Сантияго Бернабеу".

"Специалния" е пред разпалване на война сред привържениците, подобна на онези, които се разразиха на "Стамфорд Бридж" и "Джузепе Меаца". В Мадрид са раздвоени относно неговите тактически приоми, подобно на Милано и Лондон. За МОУ най-важен е крайният успех, независимо от футболната политиката и исторически ценности на клубовете за най-великата игра...

За любителите на красивия футбол, МОУ е съвременният Франкенщайн. За тези, които са изтрили от съзнанието си изяществото и магията на стила на Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Гайего, Гордильо, Сантиляна, Чендо, Санчис, Маседа, Уго Санчес, Буйо, въпреки че това бе едно от най-знаковите поколения в историята на испанския футбол, спечелило "едва" 2 купи на УЕФА и 5 поредни титли в Испания, за тях МОУ е "Месията". Той е ново поколение мъченик на Успеха.

Хуан Тенорио