На смъртта

Смъртта или животът ни е сън?
Как призрачно изчезва радостта -
как отшумява с нереален звън,
а смятаме, че болка е смъртта.

Да, странно е - човекът, без да спре,
се скита все в беда и натъжен,
но приживе не смее да прозре,
че все ще се събуди някой ден.

Джон Кийтс



Усмихвай се на живота, за да ти се усмихне и той. Единственият начин да си щастлив е да поискаш да си щастлив и да положиш известни усилия в тази насока.

Простички истини, трудни за приложение.

Щеше да е лесно, ако всеки беше сам за себе си. Ако нямаше толкова "информация" и всякаква друга помия, изливаща се върху ни от всички страни.

Длъжен ли е човек да бъде щастлив, когато 22-годишен професионален футболист умира след сърдечна криза, получена на терена (в Испания). (В името на какво?)

Или когато 11-годишно момче е застреляно от някакъв тийнейджър, забулен с качулка, яхнал велосипед (в Англия).

Щастието, казват, е в малките неща. Неща като надписа в един футболен сайт в Интернет - "Почивай в мир, Антонио Пуерта." Неща като това стадионът на Ливърпул да почете паметта на фен на градския съперник Евертън с минута аплодисменти (която в Англия напоследък измества традиционната минута мълчание). Фенът на Евертън е Рис Джоунс, 11-годишното момче, застреляно по неизяснени причини.
Дребни жестове, които трогват до сълзи.

Кой знае защо, дребните жестове днес изглеждат крайно недостатъчни. Дори някак не на място. Стойността им се размива и губи. Дребните жестове, макар красиви до сълзи, са обречени на фона на чудовищното надбягване с не съвсем изяснени посока и цел и гарнирано с чудовищни лъжи, което представлява съвременният т.нар. живот.

С кого се надбягваме, кого лъжем, кого жалим? (Отговорът на последния въпрос вероятно е, че не жалим никого. Дори себе си. Най-вече себе си.)
Едва ли всичко това е свързано с мъртвите. Те, в края на краищата, вече са над тези неща. Съдба, която чака всички ни. При това вероятно много по-скоро, отколкото би ни се искало.

Все пак за някои смъртта може би е избавление. Да му мислят оцелелите...



Арам Потурлян, "7 дни спорт"