Последният път, в който Челси и Ливърпул се срещнаха в полуфиналите на Шампионската лига, всички казаха, че феновете на ”Анфийлд” са тези, които са класирали мърсисайдци в Истанбул. Твърдеше се, че точно както великият Бил Шенкли е казвал многократно, че това може да се случи, легендарната трибуна ”Коп” е била тази, която е отбелязала победното попадение, а не Луис Гарсия. Дори футболистите на Челси признаха, че нивото на звука създаден от трибуните на ”Анфийлд” ги е стъписало, докато са излизали на терена. Всичко това караше дори страничните наблюдатели да следят внимателно случващото се по трибуните на снощния двубой. Играчите на Ливърпул изразиха надежда, че именно привържениците ще направят този мост, който да изравни силите. Те търсеха във феновете онова вдъхновение, от което се нуждаеха, за да се преборят с все още по-силния от тях противник. И за пореден път скандиранията, молитвите и въздишките на надежда не спряха през целия мач.

Именно привържениците бяха тези, които караха тима на домакините да търси попадението на победата, да се хвърля все повече и повече в атака. Те изиграха ролята на точно този дванайсти играч, за когото Рафа Бенитес не спря да говори преди сблъсъка. И след напрегнатите 120 минути, отново те помогнаха на своите любимци да стигнат до заветното 4:1.

""/

Невероятната какафония от освирквания, която съпътстваше всяко докосване на топката от страна на играчите на Челси по време на самия мач, беше почти невъзможно да бъде надмината. Все пак това се случи, когато един по един възпитаниците на Жозе Моуриньо се запътваха към бялата точка да изпълнят дузпа. И когато падна победното попадение дело на Дирк Каут, а Джейми Карагър се затича право към ”Коп”, всички знаеха кой направи разликата между двата отбора в този мач.

На корицата на ""/програмата за вчерашния двубой на фона на снимка на местните звезди Джейми Карагър и Стивън Джерард пред ”Коп” можеше да се прочете следния лозунг: ”От Шенкли до Рафа, ние следваме своя тим от Рим до Истанбул и изживяваме мечтата. Нашето пътуване е дълго, нашата мисия е да пазим свещеното червено име и за нашите деца. Където и да сме, можете да сте сигурни, че момчетата от ”Коп” ще уловят мига. Защото това е нашата съдба, нашата страст. Ние се гордеем с Ливърпул – най-великият отбор на света.”

Точно това се случи. Вместо Ливърпул да обстрелва Челси с високи топки към Крауч и Каут, момчетата на Моуриньо бяха засипани от смазващата история на мърсисайдския клуб. Феновете на петкратните европейски клубни шампиони ""/не спряха да се хвалят с традициите и успехите на своя тим, като освен традиционното “F**k off Chelsea” от трибуните неведнъж се чу скандирането ”Вие нямате история”. Така създалата се обстановка неминуемо е създала у играчите на Челси усещането, че се борят за нещо повече от място във финала на Шампионската лига. Двата отбора трябваше да решат спора относно това дали феновете все още имат значение в играта, че са способни да променят развоя на мачовете.

На масата беше поставено набиращото все по-голяма скорост твърдение, че препълнените трибуни в безкрайно богатата английска Висша лига нямат значение по-голямо от това да допълват идиличната картина, идваща от телевизорите. Именно затова всички мачове между Челси и Ливърпул са толкова специални. Защото една срещу друга застават две култури. Старият английски футбол излиза срещу съвременния и богат такъв. Публиката на Челси, съставена в по-голямата си част от наскоро запалени по футбола буржоа можеше само да се отпусне и да се чуди на своите противници от отсрещната страна на стадиона. Защото вчера на ”Анфийлд” подкрепата идваше главно от хора от работническата класа и в съчетание с невероятната история на клуба,""/ двата фактора правят атмосферата на митичното съоръжение най-добрата в света.

Изпълнението на химна You`ll never walk alone преди първия съдийски сигнал е най-страхотният контраст в сравнение с всички останали стадиони по света, където двубоите започват при тържествена тишина. Бенитес неколкократно отправи комплименти към привържениците на своя тим преди двубоя. ”Специалните в нашия клуб са на трибуните” и ”Нашите фенове също играят с нас. Те го правят, давайки сърцето си за отбора”, бяха изказванията, заради които ”Анфийлд” даде всичко от себе си, за да се сбъдне за пореден път ливърпулската мечта.

КАМЕН ДАМЯНОВ, по материал на ”Дейли Мирър”