Само седмица след като Британското министерство на вътрешните работи даде зелена светлина за картотека и професионален ангажимен на българският футболист Бранимир Костадинов в шотландския Хартс, младият талант даде първото си интервю за Sportal.bg.

- Най-напред да те поздравим с картотекирането в Хартс! 
-  Благодаря! Дългото чакане накрая доведе до положителна развръзка. Статутът ми през миналата година си беше доста неясен. Благодаря много и  на близките си, които ми даваха кураж.

- Всичко приключи, но дали си струваше чакането и притесненията?
- Отговорът ще дойде сам. В скоро време нашият стадион "Тайнкасъл" ще бъде реконструиран и за няколко години ще се превърне в топсъоражение. През април този футболен храм ще стане на 121 години. Изключителните ни фенове заслужават всяка жертва. Не мога да опиша колко много подкрепа и добронамереност срещнах от тях през последната година. Видял съм много, бил съм на невероятни стадиони. Но този дух го няма навсякъде. Дори на моменти се чувствам неудобно.

- Все пак остава неяснота в избора ти. Пред теб имаше доста интересни опции.
- Така беше. Най-ясната беше от Ланс. Манчестър Сити и няколко германските отбора ми предлагахе предварителни договори. За тази цел трябваше да остана още една година в Австрия, което не можех да приема. Базите и треньорите там бяха супер, но всичко останало бе близо до катастрофата.

- Ланс е известен с изключително добрата си академия. Защо не отиде във Франция?
- Със сигурност всичко щеше да бъде по-лесно. Нямаше една година да тренирам със стиснати зъби. Но аз харесвам германско-британския стил - с висока скорост, с железна непримиримост. Наскоро Митко Бербатов спомена в едно интервю, че защитниците на Острова сякаш са от друг много популярен тук спорт. И е вярно. На моменти си мислиш, че ще проблесне нож между зъбите им. Сблъсъците са на ръба на нарушението, но никой не тръгва да убие другия, а да влезе в битка. Дори понякога е дразнещо, че след явно нарушение при такъв сблъсък съдията не свири. Ще ви призная, че треньорът ми ме предупреди при първия ми мач да стискам зъби, дори и да ме ритнат, защото съдията може да ми вдигне жълт картон. Не за симулация, а за липса на мъжество. Такива неща.

- С други думи – Германия и Великобритания?
- Е, аз симпатизирам и на други шампионати, но споменатите са най-близо до мен, до темперамента и стила ми.

- Чуха се гласове на недоумение, че си отказал на Селтик?
- Аз уважавам всеки. Причините бяха няколко. Най-напред вече бях дал дума на Хартс. А според баща ми, който е и мой агент (б.а.-Петьо Костадинов), в живота на един истински мъж няма нищо по-важно. Второ преиграха с това, като накараха Стилиян Петров да ме убеждава да избера Селтик. Послед Стенли си призна, че това не е самоинициатива, а са го накарали да ми звъни и дори шефовете на Селтик са били до него по време на разговора ни. И последната причина е един анализ, който направи баща ми. Селтик е наистина суперклуб, но той почти не отваря възможности за идващите от академията. В Хартс не беше така. Не е и сега. Поне трима от първия отбор са само на 19 години – Елиът, Уолъс, Армстронг, а половината до 21. Това ми дава оптимизъм.

- Подобен избор направи и младият румънец Думитру Копил. Той дори намеси твоето име и пред медиите заяви, че ти имаш важна роля в неговото решение. Да не би да е заради милионите на Владимир Романов?
- Абсурдно е да се говори за пари. Още повече ние тепърва трябва да се борим за място под слънцето. Не мога да отрека, че ми стана приятно от изявлението на Думитру. С него живеем в една и съща къща. Вярно е, че вечерта преди да вземе окончателното си решение, говорих надълго с него. Запознахме се още през лятото, когато дойде на тестове. Сега му помагам и с училището. Любопитно беше, че баща ми ме предупреди да бъда до него, някъде около десетия ден, защото може да изпадне в депресия. И наистина там някъде той доста зажали за дома си. Но мисля че кризата вече отмина.

- Мислиш ли вече за първия отбор?
- Друга цел не може да има. Веднага след официалното картотекиране в събота играх за отбора до 19 години. Смениха ме доста по-рано, а играта вървеше. Оказа се че съм включен в отбора на резервите за мача във вторник пак срещу Сейнт Мирън. Подсказаха ми, че този мач е възможен експеримент за взаимодействието между мен и нащия основен централен нападател в първия отбор Роман Беднар. Роман е национал на Чехия и страхотен играч. Така че постигането на целта изглежда близо. И дано е така. Двубоят със Сейнт Мирън обаче беше отложен.

- Предполагам, че не е лесно да си чужденец?
- В личен план - безспорно. Макар че вече почти три години съм извън България и понякога не мога да си спомня усещането за София. Но сърцето ми е при близките и приятелите в България. От професионална гледна точка, такава тема не стои на дневен ред. Тук сме футболисти от над 10 националности. Само през последната седмица 20 играчи участваха в контролни мачове на своите национални отбори. 14 бяха от първия отбор, 6 младежи и юноши. Тези дни дори спретнахме битка на тренировка между легионерите и местните. Три полувремена с отделни резултати. Победихме, макар че третата част беше гол за гол. Пълна непримиримост. Никой не иска да загуби. Както се казва – бий, за да те уважават!

РАДОСЛАВ СТОЙКОВ

снимка: http://kostadinov-football.com